Теория на игрите: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + , -,\]\] +]],) |
|||
Ред 25:
Тази стратегия има редица критики и доводът, че играта може да не завърши никога, не е основателен. Такива игри са редки, неинтересни и често водят до алтернативни решения, за които подходът е принципно неприложим. Подобни "непечеливши стратегии" са известни още като "политическо решение" или "компромис". Подобни резултати се получават и при патови игри с гарантиран непобедител. Най-популярната е tic-tac-toe ("Хикс и о"). При такива игри математиката може да помогне малко – до чиста или някаква победа водят само преговори за реми или груба грешка на противника.
Основните критики на мини-максната процедура са огромното [[дърво на решенията]], което повечето игри генерират, и сложният критерий за оценка на крайните състояния. Например, шахматът има много прост критерий за оценка на крайните състояния (победа, загуба и реми = 1, -1, 0), но толкова огромно и сложно дърво на изборите, че никой съвременен суперкомпютър не може да го изчисли. Повечето военни игри
За оценка на крайните състояния се прилагат различни евристични оценки и модели, докато за ограничаване размера на дървото на ходовете на практика се прилагат променени версии на алгоритъма, основно базирани на генериране на дървото, до някакво ниво и оценка на така получените крайни резултати. Естествено, оценката на тези крайни резултати не е лесна, защото те са междинни резултати в цялостното дърво на решенията.
Ред 32:
Развита първоначално като средство за обяснение на [[икономика|икономическото]] поведение, теорията на игрите сега се използва в много различни научни области от [[биология]] до [[философия]].
Тя се развива съществено и е формализирана за първи път от [[Джон фон Нойман]] и [[Оскар Моргенщерн]] преди и по време на [[Студена война|Студената война
Освен научния интерес, теорията на игрите е обект на внимание и в популярната култура. Животът на лауреата на [[Нобелова награда]] и специалист в областта на теорията на игрите [[Джон Наш]] е тема на игралния филм от 2001 г. „[[Красив ум]]“. Няколко [[телевизионна игра|телевизионни игри]] използват ситуации от теорията на игрите.
| |||