Суда: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{книга}}
'''
▲'''„Свидас“''' ({{lang|el|Σουΐδας}}) или по-правилно '''„Суда“''' ({{lang|el|Σοῦδα}}) е обемиста [[Византия|византийска]] [[Гърция|гръцка]] историческа [[енциклопедия]] на древния средиземноморски свят от 10 век.
Тя е енциклопедичен [[лексикон]] с 30 000 статии, много от които черпят от древни източници, които по-късно са загубени. Името „Суда“ идва от византийската гръцка дума ''суда'', означаваща „крепост“ или „укрепление“. Алтернативното име „Свидас“ произлиза от грешка на Евстатий, който взема заглавието за собственото име на автора.
Line 10 ⟶ 9:
Така че, както изглежда, Суда е съставен през втората половина на [[10 век]]. Пасажите. споменаващи [[Михаил Псел]] (краят на 11 век) се смятат за вмъкнати по-късно.
Суда включва многобройни цитати от древни автори. Широко се използват и тълкувателите на [[Аристофан]], [[Омир]], [[Софокъл]] и [[Тукидид]]. Биографичните бележки, както казва авторът, са съкратени от „Ономатогион“ или „Пинакс“ на [[Исихий Милетски]]. Други източници са извадки от [[Константин VII Багренородни]], хрониката на [[Георги Монах]], биографиите на [[Диоген Лаерций]] и трудовете на [[Атеней]] и [[Филострат Стари|Филострат]].
Книгата се занимава както с [[Библия|библейски]], така и с [[езичество|езически]] предмети, от което може да се заключи, че писателят е бил [[християнство|християнин]]. Една уводна бележка дава списък на речниците, от които е съставена речниковата част, както и имената на техните автори. Въпреки че тя не е критична и вероятно в нея е вмъкнато много и че стойността на статиите е различна, книгата съдържа много информация за древната история и живот.
Судата е критически редактирана от [[Дания|датската]] изследователка [[Ада Адлер]] (Лайпциг, 1928
Лексиконът на Свидас е нещо между граматичен речник и енциклопедия в съвременния смисъл. Той обяснява източника, получаването и значението на думите според [[филология]]та на неговото време, използвайки по-ранни авторитети кат [[Харпократион]] и [[Еладий]]. Няма нищо особено важно относно тази част на неговия труд. Ценни са статиите по литературна история. В тях той дава подробности и цитати от автори, чиито трудове са загубени. Използва по-стари тълкуватели на класиците (Омир, Тукидид, Софокъл и др.), а за по-късни писатели [[Полибий]], [[Йосиф Флавий]], „[[Пасхална хроника|Хроникон пасхале]]“, [[Георги Синкел]], [[Георги Амартол]] и т.н. Този лексикон предлага удобна справка за личности, които са участвали в политическата, църковната и литературната история на Изток чак до 10 век. Основният му източник е енциклопедията на [[Константин VII Багренородни]] (912
== Външни препратки ==
| |||