|
== Произход ==
За съставянето на този труд не е известно много, освен че би трябвало да е станало преди времето на [[Евстатий Катафлор|Евстатий]] ([[12XII век]]), който често я цитира. Под заглавието „[[Адам]]“ авторът на лексикона (за койтокогото в уводна бележка се казва, че е „от Свидас“) дава кратка [[хронология]] на света, завършваща със смъртта на император [[Йоан I Цимисхий|Йоан Цимисхий]] (975), а под „[[Константинопол]]“ са споменати наследниците му [[Василий II]] и [[Константин VIII]] (възкачване на престола 1025 г.). Така че, както изглежда, „Суда“ е съставен през втората половина на X век. Пасажите, споменаващи [[Михаил Псел]] - писател от края на XI век, се смятат за вмъкнати по-късно. „Суда“ включва многобройни цитати от древни автори. Широко се използват и тълкувателите на [[Аристофан]], [[Омир]], [[Софокъл]] и [[Тукидид]]. Биографичните бележки, както казва авторът, са съкратени от „Ономатогион“ или „Пинакс“ на [[Исихий Милетски]]. Други източници са извадки от [[Константин VII Багренородни]], хрониката на [[Георги Монах]], биографиите на [[Диоген Лаерций]] и трудовете на [[Атеней]] и [[Филострат Стари|Филострат]].
Така че, както изглежда, Суда е съставен през втората половина на [[10 век]]. Пасажите. споменаващи [[Михаил Псел]] (краят на 11 век) се смятат за вмъкнати по-късно.
Суда включва многобройни цитати от древни автори. Широко се използват и тълкувателите на [[Аристофан]], [[Омир]], [[Софокъл]] и [[Тукидид]]. Биографичните бележки, както казва авторът, са съкратени от „Ономатогион“ или „Пинакс“ на [[Исихий Милетски]]. Други източници са извадки от [[Константин VII Багренородни]], хрониката на [[Георги Монах]], биографиите на [[Диоген Лаерций]] и трудовете на [[Атеней]] и [[Филострат Стари|Филострат]].
Книгата се занимава както с [[Библия|библейски]], така и с [[езичество|езически]] предмети, от което може да се заключи, че писателят е бил [[християнство|християнин]]. Една уводна бележка дава списък на речниците, от които е съставена речниковата част, както и имената на техните автори. Въпреки че тя не е критична и вероятно в нея е вмъкнато много и че стойността на статиите е различна, книгата съдържа много информация за древната история и живот.
Судата„Суда“ е критически редактирана от [[Дания|датската]] изследователка [[Ада Адлер]] (Лайпциг, 1928 – 1938).
Лексиконът на Свидас е нещо между граматичен речник и енциклопедия в съвременния смисъл. Той обяснява източника, получаването и значението на думите според [[филология]]та на неговото време, използвайки по-ранни авторитети кат [[Харпократион]] и [[Еладий]]. Няма нищо особено важно относно тази част на неговия труд. Ценни са статиите по литературна история. В тях той дава подробности и цитати от автори, чиито трудове са загубени. Използва по-стари тълкуватели на класиците (Омир, Тукидид, Софокъл и др.), а за по-късни писатели [[Полибий]], [[Йосиф Флавий]], „[[Пасхална хроника|Хроникон пасхале]]“, [[Георги Синкел]], [[Георги Амартол]] и т.н. Този лексикон предлага удобна справка за личности, които са участвали в политическата, църковната и литературната история на Изток чак до 10 век. Основният му източник е енциклопедията на [[Константин VII Багренородни]] (912 – 959), а за римска история – извадките от [[Йоан Антиохийски]] (7 век). [[Крумбахер]] (''Byzantinische Literatur'', 566) намира два основни източника за неговия труд – Константин VII за древната история и Арматол (Георги Монах) за византийската епоха.
== Външни препратки ==
|
