Бог: Разлика между версии

В българския език думата „Бог“ се използва като нарицателно име („бог“) – за концепцията като цяло или за [[Божество|божествата]] в политеистичните религии – или като собствено име („Бог“) в монотеистичен контекст. Самата дума има [[Праславянски език|праславянски произход]] и се използва със същото значение във всички съвременни [[славянски езици]] с малки фонетични вариации – „бог“/„bog“ на [[сърбохърватски език|сърбохърватски]], „bog“ на [[словенски език|словенски]], „bóg“ на [[полски език|полски]], „bůh“ на [[чешки език|чешки]], „boh“ на [[словашки език|словашки]], „бог“ на [[руски език|руски]], [[Украински език|украински]], [[беларуски език|беларуски]] и [[русински език|русински]]. Праславянската дума „*богъ“ е изглежда е родствена с някои [[индо-ирански езици|индо-ирански форми]] – староиндийската ''bhágas'' („даряващ“, „господар“), староперсийската ''baga-'' и авестийската ''baɣa'' („господ“, „бог“), които се извеждат от староиндийското ''bhájati'' („дава дял“, „дели“) и авестийското ''baχšaiti'' („участва“) във връзка и с гръцкото ''φαγεῖν'' („ям“, „поглъщам“). Характерът на връзката между славянските и индо-иранските форми е спорен – някои автори смятат славянската дума за иранска заемка, други предполагат общ произход, а трети дори отхвърлят връзката между тях.{{hrf|Георгиев|1971|60 – 61}}{{hrf|Фасмер|1964|181 – 182}}{{hrf|Трубачев|1975|161 – 163}}

 

 

== Общи концепции ==