Лозенска планина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 23:
== Геоложки строеж, деление ==
Планината се е издигнала преди около 90 милиона години на границата на горната креда и долния терциер. Докато планината се издига, [[Софийско поле|Софийското]], Самоковското и Чукуровското поле потъват. Това показват заравненостите, образувани в период на относителен тектонски застой. Планината се оформя окончателно през квартенера преди 1 милион години. Билото ѝ е заравнено и разположено на около 1000 – 1100 m. Изградена е от разнообразни скали – [[гнайс]]и, [[мергел]]и, [[варовици]], [[Пясъчник|пясъчници]], [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], [[андезит]]и, [[туф]]и, риодацити и др. При село [[Габра]] се намира [[мина Чукурово]] за [[лигнитни въглища]]. Планината има 2 дяла – северен и югозападен. Границата между двата дяла минава по река Ракита.
* Северен дял – Той е по-голям и висок. Северните склонове и тези към река [[Искър]] са стръмни, а към река Ракита полегати и изпълнени с множество поляни. Тук са най-високите върхове в планината
* Югозападен дял – В северната му част се намира най-високият му връх Шарбаница (1101 m). На югоизток от него делът е прорязан от сравнително дълбоките Русамски дол и Беларски дол, които се вливат в река Искър. Хребетите над тях слизат стъпаловидно, завършвайки с интересни скали по върховете Гарванец, Загазе и Калето. Скалите Гарванец са един от най-интересните туристически обекти в планината. На юг и югозапад от Беларски дол, делът представлява нещо като наклонена към [[язовир Искър]] плоскост с няколко едва подаващи се над нея върхове (Суша могила и Агина могила). В този район попадат опитното дивечоразвъдно стопанство и забранената зона около язовир Искър.
| |||