Иван Вълков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-([02-9][34](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-т\2) |
→Биография: дребни коректорски поправка - печат и стил |
||
Ред 54:
През втората половина на 1920-те години Иван Вълков е обвиняван в покровителстване на крилото на [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] при разрастващите се кървави междуособици във [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. Твърди се, че с негово съдействие михайловистите са създали държава в държавата в [[Пиринска Македония]]. В същото време Вълков се ползва със силната подкрепа на цар [[Борис III]], който на няколко пъти осуетява опитите за изваждането му от кабинета.
На 27 декември 1927 година генерал-лейтенант Иван Вълков издава прословутата поверителна заповед
През 1928 година Иван Вълков е произведен в [[генерал от пехотата]].<ref name="ташев"/> Той обявява разпускането на Военния съюз, силно компрометиран политически и практически разпаднал се, поради вътрешни разногласия.<ref name="ташев"/> Междувременно външният натиск за отстраняването на Вълков се засилва и по време на преговорите за сключване на Стабилизационен заем премиерът [[Андрей Ляпчев]] се съгласява да го извади от правителството.
През 1929 г. е награден с [[Свети Александър (орден)|орден „Св. Александър“]] I степен.<ref>[[commons:File:BASA-3K-2-123-52-Recipients_of_the_Bulgarian_Order_of_Saint_Alexander,_1912-1935.JPG|ЦДА, ф. 3K, оп. 2, а.е. 123, л. 52]]</ref> През януари същата
След преврата на 9 септември 1944 година ген. Вълков се укрива за известно време. На 17 юни 1946 година е арестуван в Пловдив и прекарва няколко месеца в килиите на Държавна сигурност. Със заповед от 4 февруари 1947, считано от 28 ноември 1946 е въдворен за 6 месеца в ТВО „Поручик Геново“ (лагера „Заград“). На 2 декември пристига в лагера, където е изолиран за 3 месеца, заедно с дееца на ВМРО [[Стоян Бояджиев]]. Със заповед №1772 от 15 май 1948 е превъдворен в лагера „Ножарово“, а през юли 1949 е прехвърлен в района на „Белене“. По-късно със заповед №618 от 25 декември 1950 е превъдворен за 12 месеца в ТВО „Белене“. С нова заповед от 30 юли 1952 е превъдворен за срок от 7 години.<ref>Гърков, А., стр. 139 – 142</ref>
През декември 1953 е образувано следствено дело и на 2 декември генерал Вълков е преместен в ареста на Софийския затвор. През следващата година е образуван процес, във връзка с репресиите през 1923 и 1925 година. С присъда №285 от 2 септември 1954 Върховният съд го осъждан на смърт чрез разстрел, а с решение
Генерал от пехотата Иван Вълков умира на 20 април 1962 година в затвора в [[Стара Загора]].<ref name="ташев"/> Погребан е в Старозагорските гробища. През 1970 година е препогребан в Централните Софийски гробища.
| |||