Иван Вълков: Разлика между версии

През 1929 г. е награден с [[Свети Александър (орден)|орден „Св. Александър“]] I степен.<ref>[[commons:File:BASA-3K-2-123-52-Recipients_of_the_Bulgarian_Order_of_Saint_Alexander,_1912-1935.JPG|ЦДА, ф. 3K, оп. 2, а.е. 123, л. 52]]</ref> През януари същата година Иван Вълков е назначен за пълномощен министър в [[Италия]] и остава на този пост до 1934 година.<ref name="ташев"/> През този период той играе активна роля в преговорите за сключване на брак между цар Борис III и принцеса [[Джована Савойска]], дъщеря на крал [[Виктор Емануил III]]. През 1934 година Иван Вълков се уволнява от армията и се оттегля от обществения живот.<ref name="ташев"/> През 1940 година се кандидатира за депутат в родния Казанлък, но губи изборите.

 

 

През декември 1953 е образувано следствено дело и на 2 декември генерал Вълков е преместен в ареста на Софийския затвор. През следващата година е образуван процес, във връзка с репресиите през 1923 и 1925 година. С присъда №285 от 2 септември 1954 Върховният съд го осъждан на смърт чрез разстрел, а с решение № 285 от същата година Президиумът на Народното събрание заменя присъдата с 20-годишен затвор. По това време генерал Вълков е на 79 години. Изпратен е в Пазарджишкия затвор, където е в една килия заедно с генерал [[Кирил Станчев (офицер)|Кирил Станчев]], генерал [[Димитър Мустаков]], полковник [[Стилян Тоше]]в и подполковник [[Цветан Димитров (офицер)|Цветан Димитров]]. През 1960 е прехвърлен в затвора в Стара Загора.<ref>Гърков, А., стр. 143 – 145</ref>