Тера Мариана: Разлика между версии

|население-гъстота-място =

|събитие-дати2 = 1558–15831558 – 1583

|долна_камара1 =

|flag_s9 =

'''Тера Мариана''' (Земята на [[Богородица|Мария]], ''Маарьямаа'') е официалното название<ref name="EA">{{Шаблон:Cite encyclopedia|year=1967|title=Terra Mariana|encyclopedia=The Encyclopedia Americana|publisher=Americana Corp|url=http://books.google.com/books?id=jsJWAAAAMAAJ&q=%22Terra+Mariana%22&dq}}</ref> на '''средновековна [[Ливония]]'''<ref>{{Шаблон:Цитат уеб|url=http://books.google.com/books?client=firefox-a&um=1&q=%22Medieval+Livonia%22&btnG=Search+Books|title="Medieval Livonia" - – Google Search}}</ref> или '''Стара Ливония'''<ref>[http://books.google.com/books?client=firefox-a&um=1&q=%22Old+Livonia%22&btnG=Search+Books Old Livonia @ google books].</ref> ({{lang|de|Alt Livland}}; {{lang|et|Vana-Liivimaa}}; {{lang|lt|Livonija}}), която се образува в резултат на Ливонския кръстоносен поход на територии, включващи днешна [[Естония]] и [[Латвия]]. Тя е създадена на 2 февруари 1207,<ref>{{Шаблон:Cite book|title=Latvian-Russian Relations: Documents|last=Bilmanis|first=Alfreds|year=1944|publisher=The Latvian legation|url=http://books.google.com/books?id=OoEdAAAAMAAJ&q=Terra+Mariana+1561&dq=Terra+Mariana+1561&ei=cGkaSZzgN5SmM5nCnOAI&pgis=1}}</ref> като княжество [[Свещена Римска империя|на Свещената Римска империя]]<ref>{{Шаблон:Cite book|title=The Catholic Encyclopedia|last=Herbermann|first=Charles George|year=1907|publisher=Robert Appleton Company|url=http://books.google.com/books?id=n2ocAAAAMAAJ&q=%22Terra+Mariana%22&dq=%22Terra+Mariana%22&lr=&ei=mUAXSfKjAoWcMuHQ_cQB&pgis=1}}</ref>, но губи този статут през 1215 г., когато е провъзгласена от [[Инокентий III]] за пряко подчинена [[Свети престол|на Светия престол]].<ref>{{Шаблон:Cite book|title=The Church in Latvia|last=Bilmanis|first=Alfreds|year=1945|publisher=Drauga vēsts|url=http://books.google.com/books?id=xRYXAAAAIAAJ&q=%221215+proclaimed+it+the+Terra+Mariana,+subject+directly%22&dq=%221215+proclaimed+it+the+Terra+Mariana,+subject+directly%22&ei=RmUaSZmyHp-aMpzMifEJ&pgis=1}}</ref>

След провелата се през 1236 битка при Сауле оцелелите мечоносци са слети с [[Тевтонски орден|Тевтонским поръчка]] под названието [[Ливонски орден|Ливонски клон на Тевтонския орден]]. В 1346 г. Орденът закупува датска Естония. В продължение на съществуването на средновековна Ливония се наблюдава постоянна борба за първенство над землищата ѝ между църква, орден, светска немска аристокрация и [[Ханза|хазейските]] градове [[Рига]] и [[Талин|Ревал]]. След поражението в [[Битка при Таненберг|Грюнвалдската битка]] през 1410 г. Тевтонския Ред и [[Държава на Тевтонския орден|Орденстаат]] западат, но Ливонския клон успява да запази своето самостоятелно съществуване. През 1561 г., по време на [[Ливонска война|Ливонската война]] Тера Мариана спира да съществува.<ref name="EA">{{Шаблон:Cite encyclopedia|year=1967|title=Terra Mariana|encyclopedia=The Encyclopedia Americana|publisher=Americana Corp|url=http://books.google.com/books?id=jsJWAAAAMAAJ&q=%22Terra+Mariana%22&dq}}</ref> Северната ѝ част е отдадена на [[Шведска империя|Швеция]] и се формира в Шведско херцогство Естония, а нейните южни територии стават част от [[Велико литовско княжество|Великото херцогство Литва]] — – и по този начин с течение на времето в [[Жечпосполита]] — – като херцогство Ливония и Курландско и земгалско херцогство. Остров [[Сааремаа|Saaremaa]] става част от [[Дания]].

Земята на източния бряг [[Балтийско море|на Балтийско море]] е последната част от [[Европа]], която не е [[Християнизация|покръстена]] в [[Римокатолическа църква|католическата църква]].<ref>{{Шаблон:Cite book|title=Culture and customs of the Baltic states|last=O'Connor|first=Kevin|year=2005|publisher=Greenwood Publishing Group|isbn=0-313-33125-1|page=35|chapter=Religion|url=http://books.google.com/books?id=8Dl2i1Fkd_cC&pg=PA35&dq}}</ref> През 1193 г. [[Целестин III|папа Целестин III]] призова за [[Кръстоносен поход]] срещу [[Езичество|езичниците]] в [[Северна Европа]].<ref name="Brundage, James pp. 1-9">Brundage, James. </ref> Този поход не е официално обявена до 1197 или 1198, а най-старите данни за кръстоносен поход се съдържат в писмо до [[Инокентий III|папа Инокентий III]].<ref name="Brundage, James pp. 1-9">Brundage, James. </ref> В началото на 13 век германски кръстоносци от [[Готланд]] и СевернитeСеверните херцогства на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] завладяват ливонските и латвийски земи по протежение на реките [[Западна Двина|Даугава]] и [[Гауя]]. Крепостта [[Рига]] (столицата на съвременна Латвия) е основана през 1201 г., а през 1202 г. Военния орден на [[Орден на мечоносците|Ливонските мечоносци]] е създадена по подобие на [[Тамплиери|ордена на Тамплиерите]]. През 1218 г. [[Хонорий III|папа Хонорий III]] дава на [[Валдемар II (Дания)|Валдемар II Датски]] право да завладее толкова земя, колкото той би могъл в Естония. Освен това, Алберт от Рига, предводител на кръстоносците в борбата с естонците, е посетен от германския крал [[Филип Швабски]] и получава разрешение да атакува естонците на север.<ref name="CH111">{{Шаблон:Cite book|title=The Northern Crusades|last=Christiansen|first=Eric|year=1997|publisher=Penguin|isbn=0-14-026653-4|url=http://books.google.com/books?id=W02ZZFqP1JcC&q}}</ref> Последните, покорени от християнството са били езелите, куронците и семигалите. Тази кампания се различава от много други кръстоносни походи, защото в този случай Папата упълномощава лице, което желае да отиде в кръстоносен поход не в Светите земи, а в Ливония. Участниците в този поход носят като отличителни знаци кръста, който показа, че те са правно задължени в кръстоносен поход.<ref name="Brundage, James pp. 1-9">Brundage, James. </ref> След успешния поход, немските и датските окупирани територии са разделена на феодални княжества от Гулиелмо Моденски.<ref name="WU"><cite class="citation web">William Urban. </cite></ref>

Разделение от [[Папски легат|папския легат]] през 1228<ref name="WU"><cite class="citation web">William Urban. </cite></ref> е компромис между църквата и [[Орден на мечоносците|Ливонските мечоносци]], въпреки че и двете фракции се ръководят от германците. В териториите им попадат местни [[племе]]на: [[Балто-фински езици|говорещите фински]] [[естонци]] и ливи, и [[Балтийски езици|говорещите балтски]] латгали, селони, семигали и куронци. Средновековна Ливония се управлява с прекъсвания първо от мечоносците, след 1237 от [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]] и [[Римокатолическа църква|Римокатолическата Църква]]. Към средата на 14 век, след закупуването на херцогство Естония от Кристофер II Датски, Ливонския клон контролира около от 67 000 квадратни километра от Ливония, а Църквата - – около 41 000 км². Земята на ордена са разделени в около 40 райони се регулира [[фогт]]. Най-голямо землище сред църковните има Архиепископия Рига (18,000 км²), след това на Епископство Курляндия (4500 км²). Номинално ръководител на Маарьямаа както и на столицата Рига е архиепископът на Рига, намиращ се на върха на църковната йерархия.<ref>{{Шаблон:Цитат уеб|url=http://books.google.com/books?id=Ad3-xvwdjE4C&dq|title=The Latvians: A Short History}}</ref>

В 1240 г. [[Валдемар II (Дания)|Валдемар II]] създава Епископство Ревал в херцогство Естония, като си резервира (противно на църковното  право) правото на инвеститура – да назначава епископи, а също и да определя наследника си в Дания. Решение е обжалвано от епископите и папата.<ref>Skyum-Nielsen pp. 113- – 115</ref>

[[Файл:CnsMedLiv.jpg|мини|218x218пкс|Монети от средновековна Ливония, 15-ти–16 – 16 век]]

В продължение на съществуването на средновековна Ливония има постоянна борба за господство над земите между Църквата, Ордена, немската светска аристокрация и гражданите на Ханзейския град [[Рига]]. Две големи граждански войни се водят през 1296- – 1330 и 1313- – 30, а през 1343- – 45 естонското въстание довежда до анексирането на датското херцогство Естония в Тевтонския Орденстаат.<ref name="LC">{{Шаблон:Cite book|title=Livonian Crusade|last=Urban|first=William|year=1981|publisher=University Press of America|isbn=0-8191-1683-1|url=http://books.google.com/books?id=wY5JGQAACAAJ&dq}}</ref>

Най-важният съюзник на Ливонския ордена е немската аристокрация в датското херцогство Естония.<ref name="LC">{{Шаблон:Cite book|title=Livonian Crusade|last=Urban|first=William|year=1981|publisher=University Press of America|isbn=0-8191-1683-1|url=http://books.google.com/books?id=wY5JGQAACAAJ&dq}}</ref> В началото на 14 век Дания вече не е мощната държава, каквато е била и местната немска аристокрация става действителния управник в тази територия. След естонското въстание на Харю от1343 (Гергьовденското въстание) [[Тевтонски орден|Тевтонският]] орден окупира тези територии. Свалянето на датското владичество става два дни след като рицарите потушават естонския бунт. Датският [[вицекрал]] е затворен със сътрудничество на прогерманските васали. Замъците [[Ревал]] и Везенберг са прехвърлени под контрола на германската аристокрация на 16 май 1343, а замъкът в [[Нарва]] – през 1345 година. През 1346 г. Орденът закупува останалите територии Хариа и Вирония  от краля на Дания срещу 19 000 Кьолнски марки. Преминаването на суверенитета от Дания към Тевтонскич Орденстаат се провевда на 1 ноември 1346 <ref>Skyum-Nielsen pp. 129</ref>

[[Файл:Livonia_in_1534_(English).png|мини|307x307пкс|Ливония преди [[Ливонска война|продължителната Ливонска война]],]]

На 1 септември 1435 Ливонският клон на Ордена търпи поражение в битката при Свента, когато загиват ландмайстерът и няколко високопоставени рицари. Ливонската Конфедерация е договорена като "едно„едно плодотворно единство"единство“ (''eiine fruntliche eyntracht'') във Валк на 4 декември 1435 между архиепископът на Рига, епископите на Курландия, Дорпат, Езел-Вик, Ревал; представители на Ливонския клон, аристокрацията и градовете.<ref name="VLM">{{Шаблон:Cite book|title=Vana-Liivimaa maapäev|last=Raudkivi|first=Priit|year=2007|publisher=Argo|isbn=9949-415-84-5|pages=118–119118 – 119|url=http://books.google.com/books?id=4QxtGQAACAAJ&dq}}</ref>

Държавата Ливонска Конфедерация продължава да съществува по време на [[Ливонска война|Ливонската война]] (1558- – 82). В 1559 г., в епископът на Езел-Вик и Курландия Йохан фон Мюнхаузен продава земята си на крал Фридрих II Датски за 30 000 [[талер]]а. Датският крал дава територията на неговия по-малък брат херцог Магнус фон Холщайн, който през 1560 г. пристига с армия в [[Сааремаа|Сааре]].<ref>{{Шаблон:Цитат уеб|url=http://books.google.com/books?id=lVBB1a0rC70C&dq|title=Eastern Europe}}</ref>

През 1561 г. шведската армия пристига в [[Талин|Ревал]] и поема контрол над Северната част на стара Ливония. Ливонският орден е разпуснат по силата на договора от Вилнюс през 1561 година. През следващата година Ливонската диета решава да поиска защита от [[Зигмунт II Август|Сигизмунд II Полски]], Велик княз [[Литва|на Литва]]. С края на управлението на последния архиепископ на Рига [[Вилхелм фон Бранденбург-Ансбах|Вилхелм Бранденбург]], [[Рига]] става [[Имперски град|свободен Имперски Град]] <ref>{{Шаблон:Cite book|title=Recollections of a tour in the north of Europe in 1836- – 1837|last=Vane|first=Charles William|year=1838|page=178|url=http://books.google.com/books?id=aG4EAAAAQAAJ&pg=PA178&dq}}</ref>, а останалата територия е  разделена между полско-литовските васали на Курландското и земгалското херцогство (полски васали) и херцогство Ливония (литовски васали).<ref>{{Шаблон:Cite book|title=Trade, diplomacy and cultural exchange: continuity and change in the North Sea area and the Baltic, c. 1350- – 1750|last=Brand|first=Hanno|year=2005|publisher=Uitgeverij Verloren|isbn=90-6550-881-3|page=17|url=http://books.google.com/books?id=7wSnyGP1KQQC&pg=PA17&dq}}</ref><ref>{{Шаблон:Cite book|title=A Concise History of the Baltic States|last=Plakans|first=Andrejs|year=2011|publisher=Cambridge University Press|isbn=0-521-54155-7|page=95|url=http://books.google.com/books?id=w6W2cHgJE2sC&pg=PA95&dq}}</ref>