Гевгелийска българска община: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати |
|||
Ред 26:
От името на Гевгелийската българска община през май 1878 година [[Георги Баялцалиев]] и Ичо Доганов подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към новообразуващата се [[Княжество България|българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref>
След войната Екзархията полага усилия да се възстанови българското църковно-просветно дело в [[Гевгели]]. В 1882 година е изпратен за гевгелийски свещеник [[Тома Ташев]], който е определен за учител в [[Мачуково]], но поради закриване на училището се връща в [[Солун]]. В Гевгели той служи в новооткрития български параклис. През март 1882 година в Гевгели е избрана нова българска община с председател Тома Тошев (Ташев), който е утвърден от Екзархията. Членове на общината са Георги Хаджиначков,
В конфесионално отношение Гевгели е разделен на [[Българска екзархия|българска екзархийска]] и [[Цариградска патриаршия|патриаршистка]] част. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) българската община в 1905 година е 1840 души и поддържа едно основно и едно прогимназиално българско училище.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 194-195.</ref>
|