Андрей Петкович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 14:
Постъпва на служба в руското Министерство на външните работи. Като секретар на руското консулство в [[Яш]] поддържа преписка с основателите на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]] в [[Браила]]. Титулярен руски консул в различни държави.
 
Публикува статии, преводи на басни и стихотворения в „[[Цариградски вестник]]" (1859-1860), сред които и песента „Глас от далечна земя“.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.519.</ref><ref>[http://www.veles.gov.mk/index.php?option=com_content&task=view&id=31&Itemid=56&limit=1&limitstart=21#5 Биография на Андрей Петкович], www.veles.gov.mk</ref>.
 
Умира в Русия.