Разлика между версии на „Елизабет Вителсбах“

м
редакция без резюме
м
м
Нейният свекър, император Фридрих II, умира от [[дизентерия]] през 1250 година, докато е във война срещу папа [[Инокентий IV]] и съюзниците му. След 8 години брак, съпругът ѝ крал Конрад IV умира от [[малария]] през 1254 г. [[Свещената Римска империя|Германската корона]] трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва син ѝ [[Конрадин]] от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на [[Йерусалим]], [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (по-късно узурпирана от чичо му [[Манфред]]) и [[Швабия]].
 
През 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 г. по-младия от нея [[Майнхарт II]] (1228123812541295) от род [[Майнхардини]], граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца. Умира на 9 октомври 1273 г. в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 г. и е погребан в същия манастир.<ref>Elke Goez: ''Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhards II. von Görz-Tirol.'' In: Karl-Heinz Rueß: ''Frauen der Staufer.'' 2006, S. 151–170, hier S. 157–158, ([http://www.mgh-bibliothek.de/dokumente/a/a139168.pdf Digitalisat (PDF; 1,17 MB)]).</ref>
 
== Потомство ==