Симон Боливар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
→Създаване на Велика Колумбия: Не е същата Мерида |
||
Ред 33:
Симон Боливар се връща във Венецуела през [[1807]] г. След като Наполеон Бонапарт поставя на испанския трон брат си [[Жозеф Бонапарт]] през [[1808]] г., латиноамериканските колонии отказват да го признаят и властта в тях е поета от местни правителства, независими от [[Мадрид]]. [[Хунта]]та в Каракас обявява независимостта си през [[1810]] и Боливар, който участва в нея, е изпратен на дипломатическа мисия във [[Великобритания]], за да иска поддръжка от британското правителство, което обаче предпочита да запази неутралитет. Боливар оставя в Лондон агента Луи-Лопес Мендес за сключване на съглашение от името на Венецуела за заем и за вербуване на войници и се завръща обратно с транспорт оръжие.
През [[1811]] г. Боливар отново е във Венецуела, където войната е придобила жесток характер – испанците се обръщат за помощ към полудивите обитатели на венецуелските степи (лянеросите), на което Боливар отговоря със заповед да се избият всички пленници. На следващата година, водачът на хунтата [[Франсиско де Миранда]] предава страната на испанците и Боливар заминава за [[Картахена (Колумбия)|Картахена]], където пише своя „[[Картахенски манифест]]“. През [[1813]] г. Конгресът от [[Тунха]] му поверява командването на войските на [[Нова Гранада]] и на [[14 май]] той започва настъпление към Венецуела, станало известно като „Възхитителната кампания“ (''Campaña Admirable''). На [[23 май]] влиза в [[Мерида (Венецуела)|Мерида]], където получава прозвището „Освободителя“ (''El Libertador''), а на [[9 юни]] превзема и [[Трухильо (Венецуела)|Трухильо]]. На [[15 юни]] издава известния „Декрет за война до смърт“, на [[6 август]] превзема Каракас, с което е обявена [[Втора венецуелска република|Втората венецуелска република]], начело на която застава Боливар.
Той обаче не се решава да проведе реформи в интерес на по-бедните прослойки, не успява да спечели тяхната поддръжка и претърпява поражение – след въстанието на [[Хосе Томас Бовес]] през [[1814]] г. и падането на Венецуелската република, Боливар се връща в Нова Гранада, където оглавява колумбийските националисти и превзема [[Богота]]. Той има намерение да се отправи към Картахена и с помощта на местни сили да превземе [[Санта Марта]], но се отказва и заминава за [[Ямайка]]. Оттам отправя искане за помощ до [[Хаити|хаитянския]] лидер [[Александър Петион]]. През септември 1815 г. Боливар публикува открито писмо, в което изразява увереността си в скорошното освобождение на Америка от испанците.
| |||