Борис Велчев (политик): Разлика между версии

Първият е още по времето когато работят заедно в Градския комитет на БКП в София. Живков предлага на Вълко Червенков, Борис Велчев да бъде изпратен на специализация в Москва. Червенков отказва с мотива, че той е ценен в България. Вторият е през 1968 година по повод приемането на Тезисите за младежта. Борис Велчев ги изготвя, Политбюро ги одобрява. Пред пълната зала Живков го бламира и прочита свои тезиси. Третият случай е през 1973 година по повод Търновското национално съвещание и докладът на Борис Велчев заиздиганетоза издигането на авангардната роля на първичните партийни организации, посрещнат с акламации и дълго коментиран. Следва катастрофата през есента на същата година. Колата с Борис Велчев и [[Енрико Берлингуер]], председател на Италианската комунистическа партия, е жестоко ударена от военен камион на път за летище София. Те са ранени, преводачът им загива. Официалната българска версия е „катастрофа поради занижен контрол при охраняване на правителствени кортежи“, но италианският лидер е убеден, че е подготвен атентат от съветските и българските секретни служби. Италианската преса излиза със заглавия „Живков нарежда убийството на Берлингуер и Борис Велчев“. Енрико Берлингуер е неудобен за ортодоксалната комунистическа политика. Неговата стратегия се основава на определени принципи – автономия на всяка отделна комунистическа партия, политически плурализъм и социализъм в пълна свобода.

През 1976 година Борис Велчев провежда серия от работни срещи с ръководствата на МВР, Телевизията и Софийският градски комитет на партията. Живков счита това за подготовка към бъдещи действия за отстраняването му, нарежда следенето и подслушването на дома му. Друг конфликт между тях е свързан с несъгласието на Борис Велчев, дъщерята на Живков, Людмила, да бъде член на Политбюро. Счита, че тя няма необходимите качества и не е добре за авторитета на партията.

В публикувани през 2013 година секретни разузнавателни документи от онова време се коментира среща през януари 1977 година на Йосип Брос Тито (президент на Югославия и един от лидерите на Движение на необвързаните държави в което членуват 113 страни) и Леонид Брежнев (генерален секретар на ЦК на КПСС). Тито изразява негативното си отношение към Живков и се поставя на обсъждане кандидатурата на Борис Велчев наза неговото място. Български разузнавач веднага тръгва за София и докладва на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, който съобщава това на Живков. Започва трескаво търсене на нетрадиционен начин Борис Велчев бързо да бъде отстранен. Това се случва десет дни след премиерата на филма на сина му, Иля Велчев „Завръщане от Рим“. На две последователни заседания на Политбюро Борис Велчев е обвинен в антипартийно поведение. Филмът е заклеймен като „опит за налагане на друга културна политика, различна от политиката на партията, пропагандиране на западен начин на живот, рушене на морала на социалистическия човек“. Искат от Борис Велчев да признае, че от висотата на своето положение е съдействал за създаването на този вреден антипартиен филм. Живков му предлага сделка, ако се признае за виновен и приеме фалшивите обвинения, да отиде председател на Народното събрание. Борис Велчев казва, че приема критики за работата му, но не и откровени лъжи, отказва и на 12 май 1977 година на пленум на ЦК е освободен от всичките му партийни постове. На негово място е издигнат Александър Лилов, а Людмила Живкова става член на Политбюро.

От 19821985 до 1990 година Борис Велчев работи на обществени начала като председател на Комитета за балканско разбирателство и сътрудничество. В края на 1980-те години, в условията на настъпващата [[перестройка]], става член на Централната контролно-ревизионната комисия на БКП.