Разлика между версии на „Константин Асен“

За да утвърди себе си като законен владетел, Константин приема името Асен, женейки се за внучката на [[Иван Асен II]] – [[Ирина Ласкарина Асенина]], дъщеря на император [[Теодор II Ласкарис|Теодор II Дука Ласкарис]] от брака му с българската принцеса [[Елена Асенина]]. По този начин Константин Тих се свързва с [[Асеневци|Асеневата династия]]. Царят е впримчен и във война с унгарския [[крал]] [[Бела IV]]. Въпреки че в резултат на междуособици в [[Унгария]] Константин Тих успява да възвърне областта [[Дробета - Турну Северин|Северин]] под българския скиптър, през 1261 г. новият [[маджари|маджарски]] крал [[Ищван V|Стефан V]] отново откъсва тези земи от България, като също превзема [[Видин]] и [[Лом]]. Константин Тих получава помощ от [[рус]]кия княз [[Яков Светослав]], който помага за отвоюването на земите от унгарците, в замяна на което бива упълномощен като автономен управник във Видин, поддържайки отношения с Унгария и България.
 
Отстраняването от престола и ослепяването на малолетния никейски император [[Йоан IV Дука Ласкарис]] от Михаил VIII Палеолог през 1261 г. изправя Константин Тих, бидейки сроден с Ирина Ласкарина, срещу Михаил VIII. ПрезТова 1264довежда гдо война през 1262 година между възстановена Византия и България, която е в съюз с Йоан IV, чиято сестра е българската царица [[Ирина Ласкарина Асенина|Ирина]].Инициативата Константинпървоначално участвае в походбългарски срещуръце, като войските на Константин достигат околностите на град Виза (дн. Турция), но това остава без сериозни последици. През пролетта на 1263 година византийците, предвождани от [[византийциМихаил Дука Глава Тарханиот|Михаил Дука Глава Тарханиот ]]те, успяват да обърнат баланса на силите и да овладеят редица градове по Черноморието, включително [[Месемврия]] (след заедноспоразумение с 40-хиляднаконкурента на Константин Тих за наемнапрестола [[ТатариМицо Асен|татарскаМицо]]) и Анхиало. Непосредствено след това през 1264г. е формирана т.нар. "Странната коалиция", между българския цар Константин Тих-Асен и татарския хан Берке войска от [[Златната орда]],за нода спасят владетеля на Иконийския султанат Иззаддин Кайкаус II от ромейски плен. Татарско-българските войски нахлуват в Източна Тракия, като достигат до град [[Енос]], намиращ се до устието на р. Марица, където е задържан и султан Иззаддин. Обсадата се ръководи от българския цар и след споразумение със защитниците султанът е освободен, а в замяна градът е оставен непокътнат. Въпреки сравнително успешният му завършек на похода, "Странната коалиция" не подобрява българското положение в териториално и политическо отношение.
 
След смъртта на съпругата му Ирина през 1268 г. Константин се опитва да възстанови отношенията си с Михаил VIII Палеолог, като приема предложението му за брак с племенницата на [[василевс]]а – [[Мария Палеологина Кантакузина]]. Обещаната зестра за сключения през 1269 г. брачен съюз са временно изгубените от България Месемврия ([[Несебър]]) и Анхиало ([[Поморие]]), но нарушеното обещание от страна на василевса влошава отношенията между двамата. България влиза в съюз с краля на [[Сицилия]] [[Карл I Анжуйски|Карл (Шарл) I Анжуйски]], който подготвя поход срещу Михаил VIII с цел възстановяване на [[Латинска империя|Латинската империя]]. Михаил отвръща на удара, омъжвайки незаконната си дъщеря [[Ефросина Палеологина|Ефросина]] за хан [[Ногай]] от Златната орда, който през 1274 г. изпълнява поръчението на Михаил VIII и нахлува в България като византийски съюзник. Сключената от Михаил VIII [[уния]] с [[Рим]] на [[Втори Лионски събор|Втория Лионски събор]] допълнително изостря отношенията между България и Византия, тъй като българската царица и [[Евлогия Палеологина|майка ѝ]] са част от византийската аристокрация, противопоставяща се на унията с [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]].
 
2541

редакции