ФК „Спартак“ (Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 25:
== История ==
=== Началото (1947 – 1952) ===
През септември 1944 г. към Пловдивската община и Областното управление на МВР е създадено Народно физкултурно дружество Септември. В основата му са бивши ръководители на [[Шипка (Пловдив)]]. През 1946 г. НФД Септември се обединява с [[Левски (Пловдив)]] под името НФД Левски. На 15 октомври 1947 г. следва ново сливане с НФД Ударник, като дружеството приема името Левски-Ударник. Месец по-късно, на 15 ноември 1947 г., е взето решение клубът да бъде преименуван на Спартак. Тази дата се приема за рождена на дружеството.<ref>[http://bgclubs.eu/teams/Spartak1947(Plovdiv) Спартак 1947 (Пловдив)] bgclubs.eu</ref>
В първото ръководство на Спартак влизат председателят на клуба Благой Пенев, както и неговите помощници Атанас Куцалов, Найден Маслев и Спас Томев. За първи старши-треньор е утвърден Иван Георгиев, а на едно от първите събрания на ръководството са определени и цветовете на екипите на тима
През 1952 г. е взето решение отборите в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] да бъдат увеличени от 12 на 16. За целта в елита се класират първите 6 тима от „Б“ група. През сезон 1952 Спартак завършва на 6-о място във втория ешелон и по този начин за първи път печели право да участва в „А“ група. Оттук започва златният период в историята на клуба.
=== Златен период на клуба (1953 – 1967) ===
[[Файл:PSV tegen Spartak Plovdiv 0-0 voor Europa Cup Spelmomenten, Bestanddeelnr 915-7863.jpg|мини|Спартак Пловдив (1963)]]
Отборът, който спира серията от 9 поредни титли на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] е Спартак от Пловдив. Промяната на почетната стълбичка е свързана и с тактически новости. За разлика от „армейците“, които практикуват „W-M“, пловдивчани се превръщат в едни от първите застъпници на бразилското „[[4-2-4]]“ в България. В Спартак стигат до този вариант след като футболистите настояват треньорът Димитър Байкушев да намери място в титулярния състав на младия защитник Тобия Момин и това става причина за въвеждането на 4-2-4. Така вместо с трима, Спартак заиграва с четирима защитници. Момин застава на левия фланг на отбраната. Георги Ботев, дотогава ляв бек, минава в център на защитата заедно с Атанас Манолов. Десен бек е софиянецът [[Иван Иванов-Доктора]], а на вратата е Йордан Станков. Двамата халфове са Димитър Димов и Божидар Митков. На върха на атаката е Михаил Душев, а зад него от втора позиция действа Христо Дишков. Ляво крило е Георги Лазаров, а дясно – Тодор Диев-Дорчо. Спартак са водени от треньора Димитър Байкушев-Мими. Тактически промени с 4-2-4 са въведени за първи път на мача с [[Добруджа (Добрич)|Добруджа]] в Добрич през пролетта на 1963 година. Експериментът е успешен и Спартак печели с класическото 3:0. Титлата на практика се решава в 26-ия кръг, когато Спартак побеждава в директния спор [[Ботев Пловдив]] с 2:1. Точни за „гладиаторите“ са Михаил Душев и Тодор Диев, а за Ботев бележи Георги Аспарухов-Гунди. Теоретически титлата е окончателно узаконена в предпоследния, 29-и кръг, след победа над [[Берое]] с 3:0. Попаденията в този исторически мач са на Димитър Димов, Тодор Диев и Христо Дишков.
| |||