Хладилен агент: Разлика между версии

'''Хладилен агент''' е вещество или смес, обикновено [[флуид]], което се използва в [[Хладилник|хладилници]] и [[Термопомпа|термопомпи]]. То се използва в цикъл, при който търпи [[фазов преход]] от течност в газ и обратно. За целта могат да се използват много работни вещества, като през 20 век най-разпространени са [[хлорофлуоровъглерод]]ите, макар в днешно време да се изкарват от употреба, поради свойството им да [[Изтъняване на озоновия слой|изтъняват озоновия слой]]. Други хладилни агенти, които се изпозлватизползват в различни приложения са: [[амоняк]], [[серен диоксид]] и нехалогенирани [[въглеводород]]и като [[пропан]]а.<ref>Siegfried Haaf, Helmut Henrici „Refrigeration Technology“ in Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry, 2002, Wiley-VCH, {{doi|10.1002/14356007.b03_19}}</ref>

Правилното управление на хладилните агенти и изхвърлянето им е един от най-приоритетните проблеми в списъка на решенията срещу глобалното изменение на климата.<ref>{{Cite web|url=https://www.nationalgeographic.com/environment/2019/04/disposing-old-cfcs-refrigerants-reduces-climate-change-greenhouse-gases-cheaply/|title=One overlooked way to fight climate change? Dispose of old CFCs.|last=Berwald|first=Juli|date=29 април 2019|website=National Geographic – Environment|access-date=30 април 2019}}</ref> Инертното естество на много [[халоалкан]]и, [[хлорофлуоровъглерод]]и (CFC) и хидрохлорофлуоровъглероди (HCFC), особено CFC-11 и CFC-12, ги правят предпочитани избори като хладилни агенти в продължение не много години, тъй като са незапалими и нетоксични. Все пак, тяхната стабилност в атмосферата и съответнииятсъответният им потенциал към изтъняване на озоновия слой пораждат опасения относно употребата им. Това води да заменянето им с [[хидрофлуоровъглерод]]и (HFC) и [[флуоровъглерод]]и (PFC), особено HFC-134, които не влияят отрицателно върху озоновия слой. Въпреки това, тези агенти все още имат принос към глобалното затопляне, който надхвърля хиляди пъти този на [[Въглероден диоксид|въглеродния диоксид]] (CO₂). В днешно време се използват четвърто поколение хладилни агенти, най-вече [[2,3,3,3-тетрафлуоропропен]], чието въздействие върху глобалното затопляне е много по-близко до това на CO₂.

Разработени са и нови хладилни агенти, които са по-безопасни за околната среда, но приложението им е задържано, поради опасения относно токсичността и запалимостта им.<ref name=increase>{{cite news | last =Rosenthal | first =Elisabeth |author2=Lehren, Andrew | title =Relief in Every Window, but Global Worry Too| newspaper =[[The New York Times]] | date = 20 юни 2011 | url =https://www.nytimes.com/2012/06/21/world/asia/global-demand-for-air-conditioning-forces-tough-environmental-choices.html?pagewanted=1&_r=1&hp | accessdate =21 юни 2012}}</ref> В сравнение с халогенираните хладилни агенти, хидровъглеродите като [[изобутан]]а (R-600a) и [[пропан]]а (R-290) предлагат няколко предимства: ниска цена, лесно добиване, нулев потенциал към изтъняване на озоновия слой и много ниско влияние върху глобалното затопляне. Те имат и много добра енергийна ефективност, но са запалими и могат да образуват експлозивни смеси с въздуха в случай на теч. Въпреки запалимостта си, те все повече се използват в домашните хладилници. в [[Европейския съюз]] и [[САЩ]] регулациите поставят максималния им заряд до 150 грама агент, като така се поддържа концентрацията в стандартна кухня под 20% на долната граница на експлозивност. Тази граница може да бъде превишена в самия домакински уред, така че не трябва около него да има потенциални източници на запалване. Към 2010 г. около 1/3 от всички произвеждани домашни хладилници и фризери по света използват изобутан или смес от изобутан и пропан, като съотношението им се очаква да нарастненарасне до 3/4 към 2020 г.<ref name=40CFR82 >{{cite web|title=Protection of Stratospheric Ozone: Hydrocarbon Refrigerants|url=https://www.gpo.gov/fdsys/pkg/FR-2011-12-20/pdf/2011-32175.pdf|work=Environment Protection Agency|accessdate=5 август 2018}}</ref>

Първите механични хладилни системи използват [[серен диоксид]], [[амоняк]] или [[хлорометан]]. Тъй като са токсични, серният диоксид и хлорометанът бързо изчезват от пазара с въвеждането на CFC. [[Хлорофлуоровъглерод]]ите се използват рядко за охлаждане, докато не са намерени по-добри методи за синтезирането им през 1950-те години, които намаляват и цената им. Обаче, господството им на пазара е псотавенопоставено под въпрос през 1980-те години, когато се появяват опасения, че изтъняват озоновия слой.