ФК „Спартак“ (Пловдив): Разлика между версии

 

Възходът на Спартак продължава и през следващите години. През [[Купа на Съветската армия 1958|1958]] пловдивчани печелят първия си трофей, след като надиграват с 1:0 [[ФК Миньор (Перник)|Миньор (Перник)]] във финала за купата. Единственият гол в мача бележи в 60-ата минута Михаил Душев. Треньор на Спартак по това време е Георги Щерев, а в мача за трофея той залага на Васил Стойнов, Иван Иванов, Атанас Манолов, Георги Ботев, Георги Статев, Божидар Митков, Тодор Диев, [[Цветан Стойнов]], Михаил Душев, Димитър Василев и Иван Барбов. На [[Купа на Съветската армия 1958/59|следващата година]] Спартак за трети път се класира на финал за купата, но губи с 0:1 от [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. Най-големите успехи обаче тепърва предстоят.

През [[„А“ група 1961/62|1961/62]] отборът от Пловдив става вицешампион в „А“ група, след като завършва на второ място след хегемона ЦСКА. На [[„А“ група 1962/63|следващия сезон]] обаче именно Спартак слага край на серията от 9 поредни титли на "армейците". Промяната на почетната стълбичка е свързана и с тактически новости. За разлика от „армейците“, които практикуват „W-M“, пловдивчани се превръщат в едни от първите застъпници на бразилското „[[4-2-4]]“ в България. В Спартак стигат до този вариант след като футболистите настояват треньорът Димитър Байкушев да намери място в титулярния състав на младия защитник Тобия Момин и това става причина за въвеждането на 4-2-4. Така вместо с трима, Спартак заиграва с четирима защитници. Момин застава на левия фланг на отбраната. Георги Ботев, дотогава ляв бек, минава в център на защитата заедно с Атанас Манолов. Десен бек е софиянецът [[Иван Иванов-Доктора]], а на вратата е Йордан Станков. Двамата халфове са Димитър Димов и Божидар Митков. На върха на атаката е Михаил Душев, а зад него от втора позиция действа Христо Дишков. Ляво крило е Георги Лазаров, а дясно – Тодор Диев-Дорчо. Спартак са водени от треньора Димитър Байкушев-Мими. Тактически промени с 4-2-4 са въведени за първи път на мача с [[Добруджа (Добрич)|Добруджа]] в Добрич през пролетта на 1963 година. Експериментът е успешен и Спартак печели с класическото 3:0. Титлата на практика се решава в 26-ия кръг, когато Спартак побеждава в директния спор [[Ботев Пловдив]] с 2:1. Точни за „гладиаторите“ са Михаил Душев и Тодор Диев, а за Ботев бележи Георги Аспарухов-Гунди. Теоретически титлата е окончателно узаконена в предпоследния, 29-и кръг, след победа над [[Берое]] с 3:0. Попаденията в този исторически мач са на Димитър Димов, Тодор Диев и Христо Дишков.