Англо-испанска война (1585 – 1604): Разлика между версии

| име = Англо-испанска война (1585 – 1604)

| картинка = Image:Armada galleass.png

| описание = Испански галеас.

| период = [[1585]] – [[1604]] г.

| място = [[Атлантически океан]], [[Ла Манш]], [[Нидерландия]], [[Испания]], Испанска Америка, [[Корнуол]]

| резултат = [[Лондонски договор (1604)|Лондонски договор]]

| страна1 = [[Файл:Flag of New Spain.svg|22px]] Испания

| страна2 = [[Файл:Flag of England.svg|22px]] [[Англия]]</br>[[Файл:Prinsenvlag.svg|22px]] [[Холандия]]

| командир1 = [[Филип II (Испания)|Фелипе II]]</br>[[Филип III Испански|Фелипе III]]</br>[[Алваро де Басан|Маркиз Санта Крус]]</br>[[Алонсо де Гусман ел Буено|Херцог Медина-Сидония]]</br>[[Алехандро Фарнезе|Херцог Парма]]

| командир2 = [[Елизабет I]]</br>[[Франсис Дрейк]]</br>[[Джон Хокинс]]</br>[[Робърт Дъдли|Граф Ланкастър]]

'''Англо-испанската война от 1585 – 1604''' конфликт между кралство [[Кралство Испания]] и кралство [[Кралство Англия]], като не е обявена официално война. Войната представлява серия от битки през голям период от време, като започва с неуспешна английска експедиция под командването на [[Робърт Дъдли|Граф Ланкастър]] в [[Испанска Нидерландия]] да помогне да холандското въстание срещу Испания.

Първоначално англичаните постигат успехи в [[Кадис]] през 1587 г. и срещу [[Непобедима армада|Испанската Армадаармада]] през 1588, но губят инициативата след разгрома на [[Английска армада|Английската Армада]] при [[Ла Коруня]] и [[Лисабон]]. Испанците изпращат още две армади срещу Англия, но те са затруднени от лошото време и бурите и не достигат целта си.

През следващото десетилетие, Испания засилва [[Флот|флотата]] си и успешно защитава морските пътища за доставяне на [[ценни метали]] от [[Америка]]. Англия губи повечето битки, а войната продължава без победител в католическа [[Ирландия (държава)|Ирландия]]. След смъртта на [[Елизабет I]], големите финансови затруднения принуждават новият английски крал, шотландеца [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]], да потърси преговори с [[Филип III Испански|Фелипе III]] през 1604. Испания и Англия се съгласяват да прекратят военните си интервенции съответно в Ирландия и Нидерландия, а англичаните са принудени да отрекат пиратството[[пиратство]]то. Договорът е изгоден за Испания, която укрепва все още нестабилната си империя в Америка и затваря пътищата за морска търговия на Англия с Америка за десетилетия. Испания продължава да бъде водеща сила в [[Европа]] до поражението си във [[Френско-испанска война|Френско-испанската война]] през 1659. Англо-испанската война е силен удар по съкровищниците на двете страни.

[[Файл:King PhilipII of Spain.jpg|150px|мини|ляво|150п|Фелипе II, крал на Испания (1556 – 1598).]]

През 60-те години на [[16 век]], кралят на Испания [[Фелипе II]] се опитва да осуети английската политика по религиозни и икономически причини. [[Протестантство|Протестантската]] кралица на Англия Елизабет I предпиема анти-[[Католицизъм|католическа]] политика и прави присъствието на службите на [[Англиканска църква|англиканската църква]] църква задължително и вкарва [[Католици|католиците]] в затвора. Освен това, англичаните подпомагат протестантите в [[НиделандияПротестанти|протестантите]] в Нидерландия, които са враждебно настроени към испанското правителство.

Засилват се действията на английските пирати в Испанска Америка и [[Атлантическия океан]], които испанците с право смятат, че се подпомагат от английската корона. Английската транс-атлантическа търговия с [[роби]], започната от [[Джон Хокинс]] през 1562 г. придобива кралската подкрепа, въпреки че испанското правителство се оплаква от неправомерните му действия.

[[Файл:Elizabeth I (Armada Portrait).jpg|150px|мини|Елизабет I, кралица на Англия (1558 – 1603).]]

Войната избухва през 1585 г. Дрейк отплава към [[Западните Индии]] и ограбва [[Санто Доминго]], [[Картахена (Колумбия)|Картахена де Индиас]] и Сан Августин във [[Флорида]]. Англия се присъединява към [[Осемдесетгодишна война|Осемдесетгодишната война]] на страната на протестантските холандски [[Република Съединени провинции|Съединени провинции]] под ръководството на [[Вилхелм Орански]] във въстанието им срещу Испания. Фелипе II планира нападение над Англия, но плановете му се отлагат след като Франсис Дрейк опожарява 37 кораба в пристанището на Кадис през 1587.

През същата година екзекуцията на [[Мария Стюарт]] на [[8 февруари]] разгневява католиците в цяла Европа, а нейните претенции към английския трон преминават, според желанието ѝ, у Фелипе II. На [[29 юли]], той получава разрешение от папа [[Сикст V]] да свали Елизабет, която е [[Отлъчване от църквата|отлъчена от църквата]] от папа [[Пий V]], и да постави когото сметне за добре на английския трон.

През 1587 Франсис Дрейк, начело на голяма английска флота, се отправя към испанските брегове. Влиза в сражение с корабите в [[Лисабон]], след това прави десанти в [[Алгарв]], като разрушава някои малки крепости. При неочаквано нападение над [[Кадиски залив|Кадиския залив]], едно от главните испански пристанища, англичаните подпалват десетки закотвени кораби, а след това успяват да пленят португалска [[карака]], носеща богатства от [[Индия]] при [[Азорски острови|Азорските острови]]. Тези действия са една от причините за забавянето на испанската армада.

Фелипе II взема решение за нападение над Англия и възвръщането ѝ към католицизма. В НиделандияНидерландия е подготвена 30 000 хилядна--[[Специални:Приноси/91.92.230.114|91.92.230.114]] 09:25, 4 ноември 2011 (UTC)<ref>''The English Mercurie published by Authoritie Whitehall July 23, 1588'', Imprinted at London by Chriss Barker, Her Highnesse's Printer, 1588, p.3</ref> сухопътна армия под ръководството на Пармския херцог, която трябва да бъде транспортирана през [[Па дьо Кале]] и да превземе [[Лондон]]. Подготвя се огромна армада от всички пристанища в страната, но финансови затруднения и смъртта на [[Алваро де Басан|Алваро де Басан, маркиз де Санта Круз]] на [[9 февруари]] 1588, забавят отплаването на флота. На мястото на прочутия адмирал, който през 1582 разбива обединена флота от френски, португалски, холандски и английски кораби в [[Битка при остров Терсейра|битката при остров Терсейра]], е назначен офицерът от сухопътната армия, [[Алонсо де Гусман ел Буено|Херцог Медина-Сидония]].

[[Файл:Spanish Armada.jpg|200px|мини|Битката при Гравелин.]]

Англичаните припряно готвят ответни мерки – мобилизирани са множество търговски съдове в [[Плимут]] под ръководството на Франсис Фрейк и [[Чарлс Хауърт]]; договорени са общи действия с флотата на холандските бунтовници, в цяла южнаЮжна Англия се приготвят земни укрепления и страната е в готовност за мобилизация на над 100 000 души около Лондон.

[[Испанската армада]] отплава от [[Лисабон]] на [[28 май]] 1588. Поради лошото време и някои инциденти, армадата достига анлийския бряг на [[19 юли]]. Първият сблъсък между двете флоти пред Плимут завършва без резултат – испанците плават непробиваем строй под формата на полумесец, който англичаните не смеят да нападнат, а от друга страна, испанските кораби са твърде бавни, за да принудят англичаните да влязат в бой. През следващата седмица, двете флоти плават успоредно на изток по [[Ла Манш]], с две малки сражения без загуби. При [[Дюнкерк]], англичаните правят атака с брандери[[брандер]]и, кораби напълнени с [[експлозиви]], но въпреки че не успяват да потопят нито един кораб, испанците развалят бойния си строй и при Гравелин става най-голямото сражение между двете флоти, при което и двете страни нямат загубени кораби и дават няколкостотин убити. Много испански кораби, обаче, са повредени и поради опасността от холандските кораби на изток, Медина Сидония взема решение за оттегляне към Испания, като заобиколят [[Британските острови]] от север. Планът за прехвърляне на армията на Пармския херцог се проваля и англичаните получават необходимата глътка въздух. По пътя към дома, испанската армада попада на няколко тежки бури край бреговете на [[Шотландия]] и [[Ирландия]] и губи около 60 кораба. Когато Фелипе II научава новините, той казва: „Изпратих„''Изпратих армадата срещу хора, а не срещу ветровете и вълните на Бог“Бог''“.<ref>[http://www.sparknotes.com/biography/elizabeth/section8.rhtml SparkNotes: Queen Elisabeth – Against the Spanish Armada]</ref>