Разлика между версии на „Трикери“

редакция без резюме
м
През юни [[1913]] година, след избухването на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] гръцките военни власти арестуват хиляди невинни [[българи]] от [[Солунско]]<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/12/blog-post.html Иван Лисичков, Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина, Шумен 1913]</ref> и други райони на [[Егейска Македония]], които заедно с пленените български войници са натоварени на кораби с цел да бъдат интернирани на остров Трикери.<ref>[http://old.duma.bg/2008/0908/040908/obshtestvo/ob-8.html Полк. (р) доц. д-р Димитър Зафиров, Българските пленници в крепостта Навпилон, в-к Дума, 04.09.2008]</ref><ref>[http://veso1985.log.bg/article.php?article_id=39950 Димитър Зафиров, Гробовете на Трикери]</ref> По пътя обаче много от тях са хвърлени в [[Егейско море]]. Така загиват солунският български архимандрит [[Евлогий Светиев|Евлогий]] и секретарят му [[Христо Батанджиев]] – един от шестимата основали [[ВМОРО]].
 
Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа [[концентрационен лагер]]. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на [[Карнегиева анкета|Карнегиевата анкета]] в [[Солун]] гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На [[9 октомври]] 1913 г. параходът „Варна“ натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към [[Варна]]<ref>Антон Прудкин, „Записки на Моряка“ (стр. 120 - – 123), спомени на А. Прудкин – капитан на българския кораб репатрирал пленниците</ref>. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, според очевидци за по-малко от 3 месеца тук са унищожени хиляди българи. По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души,<ref>Александър Мирков, [http://macedonia-history.blogspot.com/p/club.html#nabble-td2110716 7000 наши екзекутирани на гръцки остров], в-к 168 часа
18.11.2010[http://macedonia-history.blogspot.com/p/club.html#nabble-td2110716 ]</ref> други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1097&sectionid=5&id=00008 О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери – българска трагедия, забравена дори от историята, в-к Сега 23 януари 2004]</ref>. През 1914 година чешкият журналист и писател [[Владимир Сис]] посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.<ref>[http://www.blitz.bg/article/4354 Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г., www.blitz.bg]</ref>
 
В 1917 г. [[Константин Мутафов]] издава пиесата „Пленникът от Трикери“, екранизирана в „[[Пленникът от Трикери|едноименния филм]]“ през 1929 г.
== Личности ==
; Починали в Трикери
* {{флагче|България}} [[Васил Мончев]] (1847 - – 1913), български търговец от град Прилеп, Македония;
* {{флагче|България}} Поп Георги (поп Гоно), български свещеник от Енидже-Вардар.
* {{флагче|България}} [[Спиро Суруджиев]] (? – 1913), български просветен и църковен деец.