Триумфална арка (Етоал): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (-((?:\b1|[02-9]1)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?в?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-в\2, - пък + ) |
||
Ред 31:
Основните скулптури не са съставна част от [[фриз]]овете, а се третират като отделни части, прикрепени към зидарията от дялан камък. 4-те скулптурни групи в основата на арката са ''Триумфът от 1810 г.'' (от Жан-Пиер Корто), ''Съпротива'' и ''Мир'' (и двете от Антоан Етекс) и най-известната от всички ''Заминаване на Доброволците от 1792 г.'' (от Франсоа Руд), наричана „Ла Марселез“. Последната е представена в токата на колана, който се дава за титлата „маршал на Франция“, и олицетворява Франция, призоваваща своя народ. След падането на Наполеон (1815) скулптурата ''Мир'' се интерпретира като почитане на ''Мира от 1815'' г.
В горната част на арката, над богато изваяния фриз от войници има 30 щита, гравирани с имената на големи военни победи от периода на Френската революция и Наполеоновите войни. На вътрешните стени на монумента са изписани имената на 660 души, от които 558 френски генерали от Първата френска империя, като имената на тези, които са загинали в битка, са подчертани. На по-късите страни на 4-те носещи колони
От 1882 до 1886 г. на върха на Триумфалната арка се е намирала скулптурата „Триумфът на революцията“ от Александър Фалжиер, изобразявала колесница, теглена от коне, готови да разбият „Анархията и Деспотизма“. Скулптурата съществува само 4 г., преди да се разпадне.
Ред 40:
Под свода на Триумфалната арка се намира Гробът на Незнайния воин от Първата световна война. Той е поставен в Деня на примирието през 1920 г., когато е запален и първият [[вечен огън]] в Западна и Източна Европа, откакто огънят на Веста бил загасен през IV в. Пламъкът гори в памет на всички загинали, които не са били идентифицирани (в момента гори за загиналите в двете световни войни). Според телевизионна програма от 2008 г., представена от Риф Джоунс, вечният пламък е бил гасен само веднъж, от пиян мексикански футболен почитател, в деня, в който Франция побеждава Бразилия. Най-вероятно става въпрос за финала на Световното първенство по футбол през 1998 г.
На всеки 11 ноември под Триумфалната арка се провежда церемония в чест на годишнината от примирието, подписано между Франция и Германия през 1918 г. На 12 ноември 1919 г. първоначално е решено тленните останки на Незнайния воин да се преместят в Пантеона, но обществена кампания води до решението те да бъдат оставени в Триумфалната арка. На 10 ноември 1920 г. ковчегът е положен в параклиса на 1-
През 1961 г. американският президент [[Джон Кенеди]] и първата дама [[Жаклин Кенеди]] показват уважението си към гроба на Незнайния воин, като го посещават заедно с френския президент Шарл дьо Гол. След убийството на Кенеди през 1963 г., спомняйки си за вечния огън на Триумфалната арка, г-жа Кенеди настоява вечен огън да гори и на гроба на съпруга ѝ в [[Национално гробище Арлингтън|Националното гробище]] в Арлингтън, [[Вирджиния]]. Шарл дьо Гол заминава за Вашингтон, за да присъства на държавното погребение, на което Жаклин Кенеди запалва вечния огън, от който е била вдъхновена при нейното посещение във Франция.
| |||