Турци в България: Разлика между версии

| по_места = {{България}}: 588 318 (2011)<br>{{Турция}}: 326 000 – 480 817 <ref name="tbmm.gov.tr">Türkiye Büyük Millet Meclisi (T. B. M. M.) [http://www.tbmm.gov.tr/tutanak/donem22/yil3/bas/b122m.htm TUTANAK DERGİSİ – Grand National Assembly of Turkey], Session 122, 30 юни 2005.</ref><ref name="carim.org">[http://www.carim.org/publications/MMR-0809%20-%20Part%204%20-%20Palestine-Turkey.pdf MIGRATIONS MÉDITERRANÉENNES RAPPORT 2008 – 2009]. Октомври 2009.</ref><br>{{Холандия}}: 10 000 – 30 000 <ref>[http://www.sofiaecho.com/2009/07/21/758628_turkish-bulgarians-fastest-growing-group-of-immigrants-in-the-netherlands Turkish Bulgarians fastest-growing group of immigrants in The Netherlands]. Посетен на 30 януари 2010.</ref><ref>[http://www.telegraaf.nl/binnenland/4445005/__Nieuwe_Turk_is_Bulgaar__.html Nieuwe Turk is Bulgaar]. Посетен на 30 януари 2010.</ref><br>{{NCR}}: 2000 – 10 000 <ref>[http://www.novinar.net/news/hiliadi-balgarski-turtci-ne-uspiaha-da-dadat-svoia-vot-v-kipar_MTY0MTsxMA==.html Хиляди български турци не успяха да дадат своя вот в Кипър, за което много истински българи са благодарни].</ref><ref>[http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=11&id=5017 10 000 наши сънародници в „несъществуващата страна“.].</ref><br>{{Белгия}}: 2620 – 3000 <ref>[http://www.sln.be/nieuws/documents/13.6pdf.pdf SLiNer]. Януари 2009.</ref>

Според различни теории, нейните представители са в по-голямата си част потомци на [[тюрки|тюркски заселници]], които са преселени по [[Българско землище|българските земи]] от [[Анадола]] след [[Османска империя|османското завладяване на Балканите]] в края на 14-тии и началото на 15 век, както и донякъде на местно население, [[ислям]]изирано и постепенно приело [[Турски език|турския език]] по време на [[Османско владичество в България|османското владичество]].<ref>Stein, Jonathan. ''The Politics of National Minority Participation in Post-communist Europe'', p. 238. M.E. Sharpe, 2000. ISBN 0-7656-0528-7</ref><ref>R.J.Crampton. „A concise history of Bulgaria“, p. 36. Cambridge University Press, 1997.</ref> Самото име на „турци“ се появява в българската книжнина през втората половина на 18 век, т.е. с началото на Възраждането, а придобива гражданственост едва през 19 век. Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите „[[агар]]яни“ и „[[Исмаилтяни|измаилтяни]]“. В самата Османска империя са съществували два термина за обозначаване на идентичност: простонароден човек (турчин) и династичен аристократ (османец).

След [[1878]] г. и създаването на [[Княжество България]] голяма част от турското население, поради страх от отмъщение от страна на българите, панически разпродава имотите си и напуска земите на Княжеството. В Княжеството пък се заселват българи от останалите под османска власт български земи, така че постоянно намаляващото турско население се компенсира с пристигащото българско. Така за няколко години, съотношението българи-турци от 1878 г. драстично се променя в полза на българския етнос.