Ростислав Михайлович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS
Редакция без резюме
Ред 34:
През 1243 г. се жени за принцеса Анна, дъщерята на унгарския крал [[Бела IV]], става бан на Мачва и на Славония и получава управлението на тези области.
 
През 1254 г. Ростислав предприема пътешестване по Дунав. Стига до Свищов, а оттам до българската столица Търново. Там се среща с българския цар Михаил ІІ Асен и му предлага да присъедини графството си към България, като срещу това владетелят следва да го назначи за командващ войската, към която ще присъедини и неговата, наброяваща 300 рицари с железни брони и 2000 оръженосци и други помощници.
През [[1255]] г. жени дъщеря си [[Анна Ростиславна]] за българския цар [[Михаил II Асен]] и му става съюзник във войната срещу [[Никейска империя|Никея]]. Поради младежката възраст на Михаил Асен оказва силно влияние върху неговата политика. След победата над никейските войски и молбата на император [[Теодор II Ласкарис]] за мир Ростислав Михайлович е натоварен с мисията да води преговорите от българска страна. Както пише [[Георги Акрополит]], той бил подкупен с над 1000 дара, между които расови коне, скъпоценности, скъпи платове и предмети. В резултат подписва печално известния [[Регински мир]], чрез който Никея получава голяма част от българските земи в Тракия и Македония.
 
ПрезЦарят се съгласява. За да скрепят съюза си, през [[1255]] г. той жени дъщеря си [[Анна Ростиславна]] за българския цар [[Михаил II Асен]] и му става съюзник във войната срещу [[Никейска империя|Никея]]. Новият военачалник се оказва много енергичен и амбициозен. Увеличава българската войска с 6000 души и тя вече наброява 15 хиляди. Със съгласието на цар Михаил ІІ Асен той повежда българската армия и своите рицари срещу никейския император [[Теодор II Ласкарис]] и му нанася три големи поражения. Василевсът моли за мир. Поради младежката възраст на Михаил Асен, галичкият княз оказва силно влияние върху неговата политика. След победата над никейските войски и молбата на император [[Теодор II Ласкарис]] за мир Ростислав Михайлович е натоварен с мисията да води преговорите от българска страна. Михаил ІІ Асен упълномощава Ростислав да води преговорите в определеното за целта селище Регни, което се намира в Никейската империя. Теодор Ласкарис посреща Ростислав като цар. Както пише [[Георги Акрополит]], тойРостислав бил подкупен с над 1000 дара, между които расови коне, скъпоценности, скъпи платове и предмети. В резултат подписва печално известния [[Регински мир]], чрез който Никея получава голяма част от българските земи в Тракия и Македония.Този договор предизвиква болярското недоволство, Михаил II Асен е убит, а престола заема братовчед му [[Калиман II Асен]], който се жени за вдовицата на предшественика си-Анна Ростиславна, за да легитимира властта си.
Този договор предизвиква болярското недоволство, Михаил II Асен е убит, а престола заема братовчед му [[Калиман II Асен]], който се жени за вдовицата на предшественика си-Анна Ростиславна, за да легитимира властта си.
 
Под предлог, че трябва да защити честта на дъщеря си, Ростислав обсажда [[Търново]]. Разбит е от войските на цар Калиман II (скоро след това убит) и заедно с дъщеря си се оттегля с войските си. Установява се във Видин и се обявява за ''цар на България''. Тази титла му е призната от унгарците<ref>{{cite book | last = Fine | first = John V. A. | title = The Late Medieval Balkans – A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest}}</ref>. До края на живота си се титулува „цар на България“<ref>Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ</ref> и дори сече монети с образа си. Не е приет обаче от българските боляри и не успява да вземе под свой контрол столицата. Болярите подкрепят [[Мицо Асен]], който става цар на България през 1256 година.