|
През 1254 г. Ростислав предприема пътешестване по Дунав. Стига до Свищов, а оттам до българската столица [[Търново]]. Там се среща с българския цар Михаил ІІ Асен и му предлага да присъедини графството си към България, като срещу това владетелят следва да го назначи за командващ войската, към която ще присъедини и неговата, наброяваща 300 рицари с железни брони и 2000 оръженосци и други помощници.
Царят се съгласява. За да скрепят съюза си, през [[1255]] г. той Ростислав жени дъщеря си [[Анна Ростиславна]] за българския цар [[Михаил II Асен]] и му става съюзник във войната срещу [[Никейска империя|Никея]]. Новият военачалник се оказва много енергичен и амбициозен. Увеличава българската войска с 6000 души и тя вече наброява 15 хиляди. Със съгласието на цар Михаил ІІ Асен той повежда българската армия и своите рицари срещу никейския император [[Теодор II Ласкарис]] и му нанася три големи поражения. Василевсът моли за мир. Поради младежката възраст на Михаил Асен, галичкият княз оказва силно влияние върху неговата политика. След победата над никейските войски и молбата на император [[Теодор II Ласкарис]] за мир Ростислав Михайлович е натоварен с мисията да води преговорите от българска страна. Михаил ІІ Асен упълномощава Ростислав да води преговорите в определеното за целта селище Регни, което се намира в Никейската империя. Теодор Ласкарис посреща Ростислав като цар. Както пише [[Георги Акрополит]], всеки ден, никейският император праща на Ростислав кола с персийски килими, златотъкани одежди, златни и сребърни съдове. Регнийският мир е сключен, но вместо да донесе придобивки за победителката България, Никея получава много български територии в Македония и Тракия.Болярите в Търново приемат, че това е предателство спрямо интересите на България и смятат за виновен цар Михаил ІІ Асен, организират заговор и го убиват. На трона се възкачва неговият братовчед [[Калиман II Асен|Калиман ІІ Асен]], който се жени за вдовицата на предшественика си-Анна Ростиславна, за да легитимира властта си.Под предлог, че трябва да защити честта на дъщеря си, Ростислав обсажда [[Търново]]. Разбит е от войските на цар Калиман II (скоро след това убит) и заедно с дъщеря си се оттегля с оцелелите само 40 рицари в Унгария, където вече има нов крал – братовчед на Бела ІV. Той дава войска на Ростислав и с нея превзема Южен Банат, който обявява за българско царство.Установява се във Видин и се обявява за ''цар на България''. Тази титла му е призната от унгарците<ref>{{cite book | last = Fine | first = John V. A. | title = The Late Medieval Balkans – A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest}}</ref>. До края на живота си се титулува „цар на България“<ref>Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ</ref> и дори сече монети с образа си. Не е приет обаче от българските боляри и не успява да вземе под свой контрол столицата. Болярите подкрепят [[Мицо Асен]], който става цар на България през 1256 година.
Ростислав поема с голяма част от войските си към [[Бохемия]], за да помогне на тъст си във войната му срещу крал [[Отокар II (Бохемия)|Отокар II]]. Така Видинската област, чак до границите на област [[Браничево]], лесно е превзета от войските на бъдещия цар (и вече фактически владетел) [[Константин Асен]] през 1260 г. Унгарците, след като сключват мирен договор с Бохемия, завземат отново Видин и възстановяват Ростислав като владетел на Видинската област през март 1261 г.
|
