Уран-235: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
м Bot: Automated text replacement (- пък + )
Ред 45:
3. Обогатяване на уран, тоест, разделяне на изотопите на урана. Този начин изглежда най-примамлив, тъй като слабообогатен уран може да се „изгаря“ в технологично прост и удобен реактор използващ за забавител и охладител лека вода (такива са българските [[атомен реактор|реактори]] в Козлодуй), а от силно обогатен уран (над 90% <sup>235</sup>U) може лесно да се направи проста [[атомна бомба]] от артилерийски тип. Оказва се обаче, че изотопното обогатяване на урана е технологично най-сложната от трите схеми.
 
По време на проекта Манхатън са разработени няколко метода за обогатяване. Най-успешната инсталация за обогатяване е версия на центрофуга, разработена в СССР от група пленени германски физици след втората световна война. След освобождаването им те възпроизвеждат технологията в Западна Европа, а оттам чрез икономически шпионаж тя попада в Пакистан. Китай пък усвоява тази технология по време на сътрудничеството си със СССР през 50-те години на миналия век. Първите атомни бомби на Китай и атомните бомби на Пакистан използват силно обогатен уран за атомно гориво (имплозионен тип). Южна Африка разработва собствена технология за обогатяване и произвежда 6 артилерийски бомби преди да закрие военната си атомна програма.
 
== Обогатяване ==