Утилитаризъм: Разлика между версии

'''Въпроси на формулирането'''. Централен проблем на полезността е как да бъде дефинирана полезността и дали може да бъде измерена по начина, по който изисква утилитаризмът. Ранните утилитаристи често отстояват някаква форма на хедонизъм, според която само удоволствията и отсъствието на болка са от полза или притежават истинска стойност. Нещо да има истинска ценност, означава да е ценно само по себе си, независимо от неговите последствия или отношението му към други неща. От друга страна нещо има инструментална ценност, ако предоставя друго нещо, притежаващо истинска ценност. Повечето утилитаристи са твърдели, че хедонизмът е прекалено ограничена представа за полезността, тъй като освен удоволствие съществуват и много други неща, които хората ценят истински. Някои от тези, които не са хедонисти, дефинират полезността като щастие, но сред тях съществува голям дебат как най-добре то може да бъде обяснено. Понятието „щастие“ също е критикувано като твърде тясно, за да изчерпи смисъла на полезността или истинската ценност. Например, много хора ценят самото постижение, а не единствено щастието, което може да го придружава. Понякога утилитаризмът се разбира като гледище, според което полезността притежава или удоволствието, или щастието, докато консеквенциализмът се разбира като по-широка концепция, за която морално оправданата постъпка е тази, увеличаваща максимално ползата, както и да се разбира тя. Тук разглеждаме утилитаризма откъм онази по-широка интерпретация, която някои философи пазят за консеквенциализма. Повечето утилитаристи, според които хедонизмът дава твърде ограничено обяснение на полезността, твърдят, че тя представлява удовлетворяването на информираните предпочитания или желания на хората. Тази позиция е неутрална относно онова, което желаят, като по този начин може да отчита цялото разнообразие от неща и преживявания, които различните хора в действителност желаят или ценят. И накрая, „идеалните утилитаристи“ смятат, че някои неща или преживявания като знанието или това, да бъдеш независим, са истински стойностни или полезни, независимо дали хората ги ценят или предпочитат, или се чувстват по-щастливи от това, че ги притежават.

 

 

Друг според въпрос относно формулирането е дали утилитаристкият принцип трябва да бъде прилаган към индивидуалните постъпки или до някаква форма на морално правило. Според „утилитаризма на постъпките“ всяка правилност или погрешност на постъпката зависи от полезността, която „тя“ поражда в сравнение с възможните ѝ алтернативи. Дори утилитаристите от този тип обаче са съгласни, че в повечето случаи в практиката могат да се използват емпирични правила от типа „дръж на обещанията си“, тъй като следването им увеличава максимално полезността. Според „утилитаризма на правилата“, напротив, индивидуалните постъпки се преценяват в теорията, не само в практиката, според това дали се подчиняват на едно оправдано морално правило, а утилитариският критерий се прилага само към общи правила. Някои утилитаристи на правилата твърдят, че постъпките са правилни, в случай че са позволени от правила, чието общо възприемане би увеличило максимално полезността в обществото, част от което е субектът на постъпките; а съответно са погрешни единствено ако биха били забранени от подобни правила. Съществуват множество разновидности на утилитаризма на правилата, а утилитаристите продължават да дискутират кой от двата типа е правилен.