ФК Пари Сен Жермен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, - пък + )
Ред 62:
През 1978 г. [[Франсис Борели]] поема контрол над „ПСЖ“, заемайки овакантения президентски пост, където ще остане в следващите 13 сезона за да запише завинаги името си в историята на клуба. Под негово ръководство „парижани“ успяват да спечелят своите първи значими трофеи и да заемат място сред най-добрите отбори в страната. През 1982 г. „ПСЖ“ достига до паметен финал за [[Купа на Франция|Купата на Франция]], спечелен след изпълнение на дузпи (2:2 в редовното време и 6:5 при дузпите) срещу [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]], воден от [[Мишел Платини]] в последния му мач с екипа на „зелените“. През следващия сезон, едва 12 години след създаването си, „Пари Сен Жермен“ дебютира и на европейската сцена в турнира за [[Купа на носителите на купи|КНК]], където отстранява последователно [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] и [[АФК Суонзи Сити|Суонзи]] за да срещне на 1/4 финала белгийския [[Ватершай]]. В първия мач пред 49 575 зрители на [[Парк де Пренс]] (ненадминат рекорд по посещаемост за „ПСЖ“ на този стадион) „парижани“ побеждават с 2:0, но на реванша на белгийска земя те отстъпват с 0:3 след продължения и напускат турнира.
 
През сезон 1982/83 „ПСЖ“ завършва на трето място в първенството, а също така защитава спечелената година по-рано [[Купа на Франция]], побеждавайки на финала бъдещия шампион на Франция [[ФК Нант|Нант]]. В последвалото евроучастие „ПСЖ“ отпада нещастно на 1/8 финал за [[Купа на носителите на купи|КНК]] от [[ФК Ювентус|Ювентус]] на [[Мишел Платини]] след 2:2 като домакин и 0:0 на реванша в Торино. Следващият сезон 1984/85 е катастрофален за „парижани“. Столичният клуб завършва на 13-тоо място във френското първенство, губи на финала за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] от [[АС Монако|Монако]] и отпада безславно във втория кръг за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] от унгарския [[ФК Видеотон|Видеотон]]. От следващия сезон отборът е воден от [[Жерар Улие]], който още в първата си година начело на клуба успява да го изведе до неговата историческа първа шампионска титла на [[Франция]] през сезон 1985/86. По това време в състава на „парижани“ блестят футболисти като [[Жоел Батс]], [[Доминик Рощо]], [[Луис Фернандез]], [[Доминик Батне]] и невероятният [[Сафет Сушич]], с които в състава си тимът от френската столица остава непобедим в 26 поредни мача от първенството.
 
През 1988 г. за старши треньор на „ПСЖ“ е назначен [[Томислав Ивич]], като под негово ръководство „парижани“ завършват на второ място в първенството на 3 точки от набиращия вече скорост [[Олимпик Марсилия]] на [[Бернар Тапи]]. В последвалото участие в турнира за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] „ПСЖ“ отново е спрян на 1/16 финал от италианския гранд [[ФК Ювентус|Ювентус]]. През тези години все по-осезаемо се усеща изчерпването на политиката на управление на клуба от страна на Франсис Борели. „Парижани“ така и не успяват да постигнат два поредни силни сезона в своето представяне, а финансовото състояние на клуба непрекъснато се влошава. Все пак „Пари Сен Жермен“ успява да се противопостави на офанзивата от страна на френския магнат [[Жан-Люк Лагардер]], който в периода 1984 – 1989 г. безуспешно се опитва да направи своя клуб [[Матра Расинг]] най-популярен във френската столица, инвестирайки огромни средства за да привлече редица звездни за времето си футболисти, между които [[Пиер Литбарски]], [[Енцо Франческоли]], а също така и любимеца на парижката публика [[Луис Фернандес]].
Ред 106:
== Срещи с български отбори ==
=== „Локомотив“ (София) ===
Първият мач в историята на Пари Сен Жермен на европейската сцена е на стадион „[[Национален стадион „Васил Левски“|Васил Левски]]" в [[София]] на 15 септември 1982 година. Столичният [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] е първият съперник на „парижани“ в мач от турнира на [[Купа на носителите на купи|Носителите на националните купи]], а двубоят е паметен и за българската история. „Железничарите“ успяват да достигнат до победа с 1:0 с гол на Миланов, който се разписва още в 16-татаата минута. Реваншът обаче, не се развива по същия начин. На „[[Парк де Пренс]]“ ПСЖ побеждава с категоричното 5:1.<ref>[http://www.bulgaria.utre.bg/2016/09/27/391584-pszh_debyutira_v_evropa_prez_1982_sreshtu_lokomotiv_v_sofia ПСЖ дебютира в Европа през 1982 срещу Локомотив в София]</ref>
 
=== „Лудогорец“ ===
Ред 249:
 
=== Ултраси ===
От началото на последното десетилетие на миналия век ултрасите от двете срещуположни трибуни на [[Парк де Пренс]] – „Коп оф Булон“ и „Вираж Отьой“, са в непрекъснат конфликт помежду си, въпреки че са събрани от един и същ любим отбор. Едните – „Коп оф Булон“, са крайни националисти и заради непрестанните хулигански прояви, лошата им слава става синоним на расизъм, фашизъм и невъздържана омраза към различните етноси в мултиетническия [[Париж]]. Другата трибуна – „Вираж Отьой“, пък събира запалянковци от всички раси. Създадена е през 1991 г. под натиска на новото ръководство на клуба – тв каналът „Канал Плюс“, който иска да формира опозиция срещу вече утвърдените като „проблемни“ хулигани от „Коп оф Булон“. По онова време цялата страна трепери от „Коп оф Булон“, фенове, вдъхновени от английския модел на насилие по стадионите, които например нахлуват на терена и прекъсват за 1 час финала за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] през 1982 г. В „актива“ им също са масови сбивания с тифози на [[ФК Ювентус|Ювентус]] и трошене на рейсовете им през същата година. Заради горещите страсти [[Парк де Пренс]] се счита за един от най-тежките за гостуване стадиони в света.
[[Файл:OM-PSG CF finale-1.jpg|мини|дясно|320px|Фенове на „ПСЖ“ преди финала за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] срещу [[Олимпик Марсилия]] през 2006 г.]]
От 2008 г. насам поради непрекъснатите нападения между враждуващите фракции, френските власти забраняват и блокират дейността на шест фенски обединения: на трибуна Вираж „Отьой“ са забранени Supras Auteuil 1991, Paris 1970 la Grinta и Les Authentiks. На „Коп оф Булон“ са разпуснати „Булон Бойс“ (една от най-старите хулигански групи във [[Франция]]), Commando Loubard и Milice Paris.