Франсиско Писаро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|има|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души); козметични промени
Ред 28:
| отличия =
}}
| още = [[imageФайл:Escudo de Francisco Pizarro.svg|100px|Герб на Франсиско Писаро]]
| баща = Гонсало Писаро Родригес де Агилар
| майка = Франсиска Гонсалес и Матеос
Ред 41:
 
== Походи в Колумбия и Панама (1508 – 1513) ==
През 1502 Писаро заминава за [[Южна Америка]] и пристига в испанската колония [[Испаньола]] (днешен остров Хаити). През 1508 – 1510 участва като наемник в експедицията на [[Алонсо де Охеда]] по северното крайбрежие на [[Колумбия]]. След отпътуването на Охеда Писаро става началник на испанския гарнизон намиращ се в новопостроеното от Охеда испанско селище Сан Себастиян на източния бряг на залива [[Ураба]]. Под негово ръководство се намират само 60 човекадуши, измъчени от глад и болести. Половин година Писаро очаква помощ от Охеда, но такава не пристига и с оставените му на разположение два кораба напуска Сан Себастиян. Единия кораб веднага потъва с целия екипаж, а другия с 25 – 30 човекадуши на борда продължава своя път на север. Около устието на [[Магдалена (река)|река Магдалена]] се среща с корабите изпратени от Охеда с припаси и провизии, и ръководителят им [[Мартин Ернандес Енсисо]] му заповядва да се върне обратно. Близо до брега корабът с провизиите претърпява [[корабокрушение]] и колонистите отново са под угрозата на глада. Тогава по предложение на току-що пристигналия [[Васко Нунес де Балбоа]] всички испанци напускат Сан Себастиян и се прехвърлят във владенията на [[Диего Никуес]] – губернатор на [[Панама]].
 
След това Франсиско Писаро участва непрекъснато в походите на Балбоа, в т.ч. и в знаменития му поход към бреговете на [[Тихи океан|Тихия океан]] през 1513. Вероятно тогава Писаро чува за пръв път слуховете за богатата на злато страна [[Перу]] и си поставя за цел нейното завоюване.
Ред 47:
== Завоюване на Перу (1524 – 1541) ==
=== Първи плавания към Перу (1524 – 1528) ===
Липсата на средства принуждават Писаро да се обедини с други тамошни конкистадори в лицето на [[Диего де Алмагро]] и свещеника Ернан де Лука. С двамата свои съдружници той организира три частни завоевателни експедиции – през 1524, 1526 и 1527, по време на които открива западното крайбрежие на Южна Америка между 4º с.ш. и 8º ю.ш. и залива [[Гуаякил (залив)|Гуаякил]] ({{coord|3|00|S|80|40|W|}}). Там Писаро вече получава достоверни сведения за страната на златото Перу. Испанците залавят две лами, сдобиват се с изящни вълнени платове, златни и сребърни съдове и хващат в плен няколко млади перуанци и със завоюваните трофеи се завръщат в [[Панама]]. Писаро разбира, че трудно ще завоюва добре организираната държава на [[Инки|инкитеинки]]те с малкото сили, с които разполага и през 1528 г. се прибира в Испания, за да търси съдействие.
 
=== Завоевателен поход в Перу (1530 – 1533) ===
[[FileФайл:Conquest peru 1531 edited.png|thumbмини|leftляво|200px|Пътят на завоевателния поход на Франсиско Писаро в Перу (1530 – 1533)]]
Следващата година император [[Карл V]] му издава патент за завладяването на Перу за Испания, осигурява му необходимите средства за експедицията и го назначава за негов заместник и генерален капитан на бъдещите испански земи. Писаро се връща в Панама, където набира хора. Когато на 27 декември 1530 потегля от Панама с три кораба Писаро е вече петдесет и шест годишен. Набраната от него армия наброява 180 испанци и 37 коня, докато населението на империята, която е тръгнал да покорява, надхвърля шест милиона. Около [[екватор]]а испанците слизат на брега и започват пеши поход на юг. В началото на 1532 достигат до залива Гуаякил и войниците завземат остров Пуна в залива. Местните [[индианци]] оказват силна съпротива и след половин година Писаро е принуден да напусне острова и с оределия си отряд слиза на южния бряг на залива, на мястото на днешния град [[Пуерто Писаро]], недалеч от град [[Тумбес]]. Там той престоява три месеца, по време на които събира точни сведения за вътрешното положение в държавата на инките. Моментът се оказва особено благоприятен за испанците. Сред инките се води спор за короната между [[Атауалпа]] и [[Уаскар]] – синове на наскоро починалия Сапа Инка Хуайна Капак. През септември 1532 Атауалпа с отряд от 5 хил. индианци се намира в град [[Кахамарка]], лежащ на 7° 10' ю.ш., на един от горните притоци на река [[Мараньон]].
 
След като получава необходимите подкрепления от Панама, на 24 септември 1532 с голяма част от своите хора се отправя на юг по приморската низина, пресича крайбрежните вериги на [[Андите]], открива Перуанските и Екваториалните Анди и горното течение на река Мараньон. Техният поход се облекчава от това, че инките поддържат много добре пътищата си и имат мостове през планинските реки. Отрядът на Писаро се състои от 62 [[Кавалерист|кавалеристикавалерист]]и и 106 [[Пехотинец|пехотинци]], от които само 23 имат [[огнестрелно оръжие]]. На 15 ноември испанския отряд влиза в Кахамарка и се разполага на почивка, като петхилядният отряд на Атауалпа се намира на две мили от града. Братът на Франсиско Писаро [[Ернандо Писаро]], съпровождан от преводач, се отправя към лагера на Атауалпа, и той, виждайки че пришълците му се доверяват, дава съгласието си за среща с тях. По време на срещата на Писаро с Атауалпа през ноември 1532, вождът на инките е пленен с измама и независимо от богатия откуп, предложен за него, на 26 юли 1533 е убит. След убийството на Атауалпа на престола на Перу Франсиско Писаро издига [[Манко Капак]], син на Уаскар и на 11 август се отправя с него на югоизток към столицата на инките [[Куско]].
 
Междувременно на 5 януари 1533 Ернандо Писаро с 20 конника и няколко пехотинци, по заповед на брат си, се отправя на юг към тихоокеанското крайбрежие за търсене на съкровищата на Атауалпа. Отрядът се изкачва по река [[Санта]] до изворите ѝѝ покрай западните склонове на [[Кордилери|Кордилера Бланка]] и достига брега на океана на 10° 30' ю.ш. От там испанците откриват около 200 км от брега на юг до 12° 30' ю.ш., като не откриват съкровища, но намират удобно място за построяване на испанско селище (днес град [[Лима]], столицата на Перу). След това Ернандо пресича Андите близо до 11° ю.ш. и по долината на река [[Мантаро]] (приток на една от съставящите на [[Укаяли (река)|Укаяли]]) достига до град [[Хауха]] (11° 47' ю.ш.), а след това на 25 април 1533 се завръща в Кахамарка.
 
Отрядът на Франсиско Писаро повтаря маршрута на Ернандо Писаро, но в обратно направление, до град Хауха, който испанците завземат със сила и прекарват там две седмици (12 – 27 октомври 1533). По пътя към Куско войниците на Писаро излизат победители в четири сражения и откриват река [[Апуримак]], лява съставяща на Укаяли, течаща в дълбоко и тясно дефиле. В началото на ноември 1533 г., войската на Писаро е подсилена с нови 150 човекадуши от отряда на [[Диего де Алмагро]], с помощта на които на 15 ноември 1533 г. испанският конкистадор Франсиско Писаро превзема столицата на инките Куско, а до края на година в ръцете на испанците е цялата империя.
 
== Управление на Перу и смърт (1534 – 1541) ==
[[FileФайл:Historia de la conquista del Perú, 1851 "Asesinato de Pizarro". (3970920817).jpg|thumbмини|300px|Убийството на Франсиско Писаро. История на Перу, Уилям Прескот, 1851 г.]]
На 18 януари 1535 г. Писаро основава град Лима, днешната столица на Перу, а неговите лейтенанти изследват крайбрежието на 450 км на север от Лима. Там през юли 1535 г. Писаро основава град [[Трухильо (Перу)|Трухильо]] ({{coord|8|07|S|79|02|W|}}). През 1536 – 1537 г. избухва голямо въстание на инките, възглавявано от [[Манко Капак]].