Франсоа Вател: Разлика между версии

Данни за този последен епизод от жизнения път на Вател се черпи от писмо на маркиза дьо Севинье, Мари дьо Рабютен-Шантал (Marie de Rabutin-Chantal, marquise de Sévigné) до дъщеря ѝ (писма от 24 април и 26 април 1671 г.).<ref name="Kladstrup pg 30"> D. & P. Kladstrup ''Champagne'' pg 30 Harper Collins Publisher ISBN 00607379210-06-073792-1 </ref> Дук дьо Сен Симон (Le duc de Saint Simon) също споменава за това събитие в мемоарите си.

Вател е герой и се споменава и в произведенията на [[Александър Дюма]]. В романът „Още десет години по-късно – Виконт дьо Бражелон“ домоуправителят се появява в глава „Виното на г-н Дьо Лафонтен“ [http://www.chitanka.info/lib/text/2818/56]. В новелата „Сан Феличе“ пък само се споменава „сабя, с каквато Вател си бе прерязал някога гръкляна“. [http://www.chitanka.info/lib/text/4436/19]

През [[2000]] г. режисьора [[Ролан Жофе]] (Roland Joffé), известен преди това с филма „Мисията“, представя на фестивала в Кан игралния филм „Вател“. В главната роля се въплъщава [[Жерар Депардийо]] (Gérard Depardieu), маркизата е [[Ума Търман]] (Uma Thurman), роля е поверена и на [[Тим Рот]] (Tim Roth), а кралят се играе от [[Джулиан Сандс]] (Julian Sands). Филмът разглежда последните три дни от живота на Вател. В големи детайли е представена цялата пищност и великолепие на живота на френския кралски двор. Фабулата на филма се разиграва около привличането муждумежду Вател и маркиза дьо Севин, която същевременно е и любовница на краля. Готвача спечелва сърцето на маркизата благодарение на ненатрапчивата проява на нежно и добро отношение. Въпреки че стигат до интимна близост, тя не може да си позволи да поддържа подобна връзка, още по-малко кралят да узнае за такава. Аргумента за съдбовното решение на Вател се отдава освен на гореупоменатите събития, и на драмата от невъзможната любов.