Френско-пруска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени |
м Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|рима|тима|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души, - пък + , -((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2); козметични промени |
||
Ред 73:
=== Окупация на Саарбрюкен ===
Наполеон III е изправен пред дилемата дали да нареди започване на офанзивата, преди да е приключила мобилизацията на войските на Молтке и те да се придвижат до Франция. Разузнаването, направено от генерал Фросар, установява, че само пруската 16-
II-ри корпус на генерал Фросар, и III-ти корпус, под командването на маршал Базен, прекосяват германската граница на 2 август и започват да изтласкват пруския 40-
Молтке събира на запад от Рейн три армии с обща численост над 300 000 души. Срещу Саарлуис застава Първа пруска армия, състояща се от 50 000 души и командвана от генерал [[Карл Фридрих фон Щайнмец|Карл фон Щайнмец]]. Втора пруска армия се разполага срещу линията [[Форбах]] – [[Шпихерен]], състои се от 134 000
=== Френски и пруски военноморски действия ===
Ред 135:
:Основна статия: [[Битка при Гравлот]]
Битката при Гравлот се води между германски и френски войски на 18 август 1870 г. по време на Френско-пруската война. След безуспешни боеве в Североизточна Франция в средата на август френският маршал Базен е принуден да оттегли армията си (160 000 души с 520 оръдия<ref name="wawrofpw169">Wawro (2003) – стр. 169</ref>) към крепостта [[Мец]], преследван от 1-ва и 2-ра пруска армия под номиналното командване на крал [[Вилхелм I]] (фактически командир е генерал [[Хелмут фон Молтке]]).<ref name="eggen176">Eggenberger, David. ''An Encyclopedia of Battles: Accounts of Over 1560 Battles from 1479 B.C. to the Present'', Courier Dover Publications, 1985, ISBN
В битката при Гравлот немците губят 20 000 души. Около 13 000 французи са убити, ранени или безследно изчезнали, а други 5000 са пленени.<ref name="eggen176"/> Значителните загуби на прусаците се дължат на безогледните фронтални нападения в плътен строй, удобен за прицел от френските укрепления<ref>Wawro (2003) – стр. 173, 176, 183</ref><ref>Анненков М. ''Война 1870 года'', Санкт Петербург 1871, [http://militera.lib.ru/h/annenkov_mn/07.html стр. 85] (от взето от [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“] на 18.5.2008)</ref>. Друга причина е превъзходството на френското стрелково оръжие. Пушките „Шаспо“ имат от три до четири пъти по-голяма далекобойност от пруските „Драйзе“,<ref>Анненков М. ''Война 1870 года'', [http://militera.lib.ru/h/annenkov_mn/07.html стр. 83 – 84]</ref> а ефектът от първите картечници – ''митральозите'' ({{lang|fr|mitrailleuse}}), е унищожителен.<ref>Luttwak, Edward. ''Strategy: The Logic of War and Peace'', Harvard University Press, 2001, ISBN
=== Битка при Седан ===
Ред 148:
Прусаците, под командването на фелдмаршал граф Хелмут фон Молтке, използват превъзходството, която тази некомпетентна маневра им дава, за да хванат французите натясно. Оставяйки пруската 1-ва и 2-ра армия, която продължава обсадата на Мец, Молтке формира Армията на Мойзе, командвана от кронпринца на Саксония като откъсва три корпуса от тях и повежда тази армия и пруската 3-та армия на север, където те се срещнат с французите на 30 август. По време на тежката битка французите губят 5000 души и 40 оръдия и се оттеглят към Седан. След навлизането си в града, армията на Шалон е моментално изолирана от настъпващите пруски армии. Наполеон III нарежда на своите войски да пробият обсадата, която се е образувала около тях, и то моментално. Фелдмаршал Мак Махон е ранен на предния ден и затова генерал Огюст Дюкро поема командването на френските армии на бойното поле.
На 1 септември 1870 битката започва, когато армията на Шалон с 202 пехотни батальона, 80 кавалерийски ескадрона и 564 оръдия атакува обкръжаващата ги 3-та пруска армия и армията на Мойзе (общо били 222 пехотни батальона, 186 кавалерийски ескадрона и 774 оръдия). Генерал Де Вимпфен, командващ френския 5-и резервен корпус, се надява да изпрати комбинирана пехотна и кавалерийска атака срещу пруския 11-
[[Файл:BismarckundNapoleonIII.jpg|мини|Наполеон III и Ото фон Бисмарк след битката при Седан (илюстрация на Вилхелм Кампхаузен от 1878 г.)]]
Френската кавалерия, командвана от генерал Маргьорит, отчаяно се хвърля три пъти в атака върху близкото село Флоинг, където пруския 11-
До края на деня, без надежда за някакъв успех или бягство, Наполеон III нарежда да се спрат атаките. Французите изгубват около 17 000 души<ref name=frpr.com>[http://francoprussianwar.com/war.htm За Френско-пруската война]</ref>, които са ранени или убити, а 21 000 са заловени<ref name=frpr.com />. Прусаците от своя страна съобщават за 2320 убити, 5980 ранени и 700 заловени или изчезнали войници (общо 9000).<ref name=frpr.com />
Ред 172:
[[Файл:ParisCafeDiscussion.png|мини|ляво|''„Дискусия във френско кафене“'' – сцена публикувана в „Илюстрирани лондонски новини“ на [[17 септември]] [[1870]]]]
Докато републиканското правителство е податливо на [[репарация|репарационни]] плащания или предаване на колониални територии в [[Африка]] или [[Южна Америка]] на Прусия, Жул Фавр от името на Правителството на националната отбрана обявява на 6 септември, че Франция няма да ''„даде нито инч от своята територия, нито
При тези обстоятелства германците трябва да продължат войната, но не могат да притиснат някоя военна позиция в тяхна близост. По-голямата част от останалите френски сили се намират в близост до [[Париж]] и германските водачи решават да окажат натиск върху противника, атакувайки столицата. През октомври германски сили достигат покрайнините на Париж, един добре защитен от крепости град. Германците започват обсада. През това време обсадата на Мец все още продължава.
Ред 225:
:''Вижте също: [[Парижка комуна]]''
След националните избори се сформира правителство, което заедно с президента [[Адолф Тиер]] се установява във Версай, от страх, че политическият климат в Париж е прекалено опасен. Новото правителство, съставено основно от [[консерватизъм|консервативни]] провинциални политици от средната класа, приема редица нови закони, които разгневяват сериозно населението на Париж. Такъв е спорният Закон за матуритетите от март 1871 г., който слага край на военновременния мораториум над изплащанията на заемите и постановява, че всички дългове, чийто [[Падеж (граматика)|падеж]] е изтекъл през последните седем месеца, трябва незабавно да бъдат платени, изцяло и с [[лихва|лихвите]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=3QlTK5A8ZcYC&pg=PA70&lpg=PA70&dq=%22Law+of+Maturities%22&source=web&ots=UsbGPOjlMF&sig=g3yalXJ2zk5swQnyQ3chcOnMyrk&hl=bg&sa=X&oi=book_result&resnum=4&ct=result#PPA70,M1 ''Democratic France'', Richard Walden Hale, Read Book Publ. 2007, ISBN
През 90-те години на 19 век [[Аферата Дрейфус]] изважда на бял свят последиците от войната, когато в кошче за отпадъци във френското разузнаване са открити тайни съобщения до Германия. Впоследствие Алфред Драйфус е несправедливо осъден за [[държавна измяна]].
|