Френско-пруска война: Разлика между версии

Наполеон III е изправен пред дилемата дали да нареди започване на офанзивата, преди да е приключила мобилизацията на войските на Молтке и те да се придвижат до Франция. Разузнаването, направено от генерал Фросар, установява, че само пруската 16-таа пехотна [[дивизия]] охранява граничния град [[Саарбрюкен]], точно пред цялата Рейнска армия. Поради това на 31 юли армията се отправя към река [[Саар (река)|Саар]], за да превземе Саарбрюкен.<ref>Wawro(2003), стр. 85, 86, 90</ref>

II-ри корпус на генерал Фросар, и III-ти корпус, под командването на маршал Базен, прекосяват германската граница на 2 август и започват да изтласкват пруския 40-тии полк от 16-таа пехотна дивизия чрез серия от директни атаки. В тези схватки френската пушка „Шаспо“ доказва превъзходството си над пруското стрелково оръжие. Въпреки това пруските сили се съпротивляват умело. Французите имат 86 убити, а прусаците – 83. Саарбрюкен също се оказва много труден за превземане. Само една железопътна линия води към вътрешността на Германия и тя лесно може да се защитава от едно съединение, а река Саар е допълнителна преграда.<ref>Wawro(2003), стр. 87, 90</ref> Докато французите напредват към Рейнската област, Наполеон III и генерал Льо Бьоф получават обезпокоителни сведения за струпване на пруски и баварски армии от югозапад, север и североизток.<ref>Wawro(2003), стр. 94</ref>

Молтке събира на запад от Рейн три армии с обща численост над 300 000 души. Срещу Саарлуис застава Първа пруска армия, състояща се от 50 000 души и командвана от генерал [[Карл Фридрих фон Щайнмец|Карл фон Щайнмец]]. Втора пруска армия се разполага срещу линията [[Форбах]] – [[Шпихерен]], състои се от 134 000 човекадуши и е под командването на принц Фридрих Карл. А Трета пруска армия, състояща се от 125 000 човекадуши, под командването на престолонаследника Фридрих Вилхелм, е съсредоточена срещу [[Висамбур]].<ref>Howard(1991), стр. 82</ref>

Битката при Гравлот се води между германски и френски войски на 18 август 1870 г. по време на Френско-пруската война. След безуспешни боеве в Североизточна Франция в средата на август френският маршал Базен е принуден да оттегли армията си (160 000 души с 520 оръдия<ref name="wawrofpw169">Wawro (2003) – стр. 169</ref>) към крепостта [[Мец]], преследван от 1-ва и 2-ра пруска армия под номиналното командване на крал [[Вилхелм I]] (фактически командир е генерал [[Хелмут фон Молтке]]).<ref name="eggen176">Eggenberger, David. ''An Encyclopedia of Battles: Accounts of Over 1560 Battles from 1479 B.C. to the Present'', Courier Dover Publications, 1985, ISBN 04862491310-486-24913-1, p. 176</ref> На 18 август Базен заема позиции на линията Гравлот – Сен Прива западно от Мец. Атакуват го двете пруски армии, наброяващи 200 000 бойци със 730 оръдия.<ref name="wawrofpw169"/> 1-ва пруска армия е принудена от френските защитници да отстъпи в безредие при Гравлот,<ref>Wawro(2003) – стр. 183</ref> но 2-ра армия успява, макар и с тежки загуби, да накара десния фланг на французите при Сен Прива да отстъпи.<ref name="eggen176"/> Принос за това има саксонският XII корпус, който обхожда френските позиции.<ref name="wawrofpw1734">Wawro (2003) – стр. 173 – 174</ref> Базен се отказва да контраатакува, за да си върне изгубените позиции, и с настъпването на нощта се оттегля в Мец, където е обсаден и принуден да се предаде заедно с армията си в края на октомври.

В битката при Гравлот немците губят 20 000 души. Около 13 000 французи са убити, ранени или безследно изчезнали, а други 5000 са пленени.<ref name="eggen176"/> Значителните загуби на прусаците се дължат на безогледните фронтални нападения в плътен строй, удобен за прицел от френските укрепления<ref>Wawro (2003) – стр. 173, 176, 183</ref><ref>Анненков М. ''Война 1870 года'', Санкт Петербург 1871, [http://militera.lib.ru/h/annenkov_mn/07.html стр. 85] (от взето от [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“] на 18.5.2008)</ref>. Друга причина е превъзходството на френското стрелково оръжие. Пушките „Шаспо“ имат от три до четири пъти по-голяма далекобойност от пруските „Драйзе“,<ref>Анненков М. ''Война 1870 года'', [http://militera.lib.ru/h/annenkov_mn/07.html стр. 83 – 84]</ref> а ефектът от първите картечници – ''митральозите'' ({{lang|fr|mitrailleuse}}), е унищожителен.<ref>Luttwak, Edward. ''Strategy: The Logic of War and Peace'', Harvard University Press, 2001, ISBN 06740070340-674-00703-4, p. 101</ref>.<ref>Marder, Patrick. [http://www.militaryhistoryonline.com/francoprussian/articles/mitrailleuse.aspx The Mitrailleuse] (посетен на 18.5.2008)</ref> Победата на пруските войски и техните германски съюзници се отдава на пасивността на Базен<ref>Wawro (2003) – стр. 178 – 179, 182</ref> и на надмощието на пруската артилерия, снабдена с оръдията „Круп“.<ref name="wawrofpw1734"/><ref>Wawro, Geoffrey, ''Warfare and Society in Europe 1792 – 1914'', Routledge, 2000, ISBN 04152144590-415-21445-9, p. 114</ref>

На 1 септември 1870 битката започва, когато армията на Шалон с 202 пехотни батальона, 80 кавалерийски ескадрона и 564 оръдия атакува обкръжаващата ги 3-та пруска армия и армията на Мойзе (общо били 222 пехотни батальона, 186 кавалерийски ескадрона и 774 оръдия). Генерал Де Вимпфен, командващ френския 5-и резервен корпус, се надява да изпрати комбинирана пехотна и кавалерийска атака срещу пруския 11-тии корпус. Но в 11 часа пруската артилерия започват мощни атаки, докато още пруски сили пристигат на бойното поле.

Френската кавалерия, командвана от генерал Маргьорит, отчаяно се хвърля три пъти в атака върху близкото село Флоинг, където пруския 11-тии корпус се е разположил. Самият Маргьорит е убит, водейки първата атака. Останалите две допълнителни атаки не довеждат до нищо друго освен тежки загуби.

Докато републиканското правителство е податливо на [[репарация|репарационни]] плащания или предаване на колониални територии в [[Африка]] или [[Южна Америка]] на Прусия, Жул Фавр от името на Правителството на националната отбрана обявява на 6 септември, че Франция няма да ''„даде нито инч от своята територия, нито пък камък от своите крепости“''.<ref>Craig, Gordon A. (1980). Germany: 1866 – 1945. Oxford University Press, 31</ref> След това републиката подновява военните действия, събира нови попълнения в армията от всички части на страната и се залавя да изгони вражеските сили от Франция.

След националните избори се сформира правителство, което заедно с президента [[Адолф Тиер]] се установява във Версай, от страх, че политическият климат в Париж е прекалено опасен. Новото правителство, съставено основно от [[консерватизъм|консервативни]] провинциални политици от средната класа, приема редица нови закони, които разгневяват сериозно населението на Париж. Такъв е спорният Закон за матуритетите от март 1871 г., който слага край на военновременния мораториум над изплащанията на заемите и постановява, че всички дългове, чийто [[Падеж (граматика)|падеж]] е изтекъл през последните седем месеца, трябва незабавно да бъдат платени, изцяло и с [[лихва|лихвите]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=3QlTK5A8ZcYC&pg=PA70&lpg=PA70&dq=%22Law+of+Maturities%22&source=web&ots=UsbGPOjlMF&sig=g3yalXJ2zk5swQnyQ3chcOnMyrk&hl=bg&sa=X&oi=book_result&resnum=4&ct=result#PPA70,M1 ''Democratic France'', Richard Walden Hale, Read Book Publ. 2007, ISBN 14067623421-4067-6234-2, 9781406762341, стр. 70]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=fRR8eWzRhbYC&pg=PA119&lpg=PA119&dq=%22Law+of+Maturities%22&source=web&ots=9Nf2dNZYKi&sig=Esk72uPoUnnGzwPH5Ey7-J_JYPU&hl=bg&sa=X&oi=book_result&resnum=3&ct=result#PPA119,M1 ''Anarchy & Culture: The Aesthetic Politics of Modernism'', David Weir, Univ of Massachusetts Press, 1997, ISBN 15584908411-55849-084-1, 9781558490840, стр. 119]</ref> Париж е натоварен със сравнително голям дял от обезщетенията, изпратени на Прусия, и жителите му бързо се настройват срещу правителството във Версай. с помощта на революционно настроената [[Френска национална гвардия|национална гвардия]] и оскъдната редовна войска в града, водачите на левите сили се установяват в кметството и основават там [[Парижка комуна|Парижката комуна]]. В края на месец май тя е жестоко разгромена от правителствената армия, при което за около седмица са екзекутирани около 20 000 души.