Яхве: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
В Псалм 83 няма такъв стих и редакция от 1938г. На български името на Бог е Господ. Името на Израилевия Бог е записано в Еврейската библия с четири съгласни – ЙХВХ = Йахве и на английски YHWH = Yahweh. Произнасянето му се избягва от 3 век пр. Р. Хр.; като е заменено с „Адонай” (Господ наш), а по-късно – с „ха-Шем” (Името). Названието Йехова е хибридно неправилно разчитане на оригиналната свещена тетраграма с гласните букви от „Адонай”, сп. Encyclopedic Dictionary of Judaica, col. 593 |
||
Ред 8:
Мнозина твърдят, че името не бива да се използва, защото днес не е известно оригиналното му произношение. В писмения староеврейски език не се използвали гласни букви. В библейски времена името Иисус вероятно било произнасяно Йешуа или може би Йехошуа. Въпреки това хората по света днес използват различни форми на името Иисус, като го произнасят така, както е прието на техния език. Много от юдеите смятат, че името на Бога не бива изобщо да се произнася. Това вярване вероятно е резултат от погрешно прилагане на библейския закон, в който се казва: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоят Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.“ (Изход 20:7). Този закон забранява злоупотребата с Божието име. Но не забранява почтителната употреба на това име. Писателите на юдейските писания били верни на Бога мъже, които спазвали Закона, даден от него на древните израилтяни. И все пак те често използвали Божието име. Те го включвали в много от псалмите, които се пеели от множество Божии поклонници. Яхве Бог дори наредил на служителите си да призовават името му, и онези, които били верни, му се подчинявали. (Йоил 2:32; Деяния 2:21) В преводите на Стария Завет на други езици свещеното четирибуквено име обикновено се замества с думата „Господ“ или „Господар“, което е подвеждащо, защото името му не означава „Господ“ или „Господар“, макар че има не много на брой (около 50 места, което е нищо в сравнение с 6800) места в еврейския текст, където се нарича и така.
В други български Библии, името му може да се открие в: Изход 15:3
Точното произношение не е напълно сигурно. Вероятно е да се е произнасяло в древността като „Яхое“ или „Яхве“
Името е форма на еврейския глагол „хавах“, със значение „става“, „случва се“ и всъщност означава „той прави (нещата) да станат“. Следователно името на Бога го идентифицира като Този, който последователно изпълнява своите обещания и неизменно осъществява своите намерения. Само истинският Бог може да носи такова съдържателно име.<ref>''[http://www.watchtower.org/e/na/article_02.htm The Divine Name That Will Endure Forever]''</ref>.
| |||