Разлика между версии на „Христо Иванов – Малкия“

м
Bot: Automated text replacement (-((?:\b[569]|1\d|[2-9]0|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?и?(ма|мата)\b +\1-и\2)
м (overlinking)
м (Bot: Automated text replacement (-((?:\b[569]|1\d|[2-9]0|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?и?(ма|мата)\b +\1-и\2))
 
== Биография ==
Христо Хаджикирков е роден е на [[25 януари]] [[1849]] г. в [[Сопот]]. Произхожда от виден и заможен род, преселници от Македония. Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като домът им е нападнат от турци разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-маима съседи, притекли се на помощ срещу грабителите. Така Христо става глава на семейството и волю-неволю трябва да поеме търговските дела на баща си. Заминава за [[Букурещ]], където постъпва на работа в търговска кантора.
 
В Букурещ той попада сред политическата емиграция, и макар твърде млад е сред най-изявените ѝ дейци. Тук Христо се запознава с [[Васил Левски|Левски]] и съименника си [[Христо Иванов-Големия]], наречен Големия, тъй като бил с по-едър ръст и по-възрастен, а той получил прозвището Христо Иванов – Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята. Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо Иванов – Малкия неведнъж подпомагал материално своите събратя хъшове. Той е един от прототипите на [[Вазов]] за изграждането на образа на [[Никола Странджата]] в „[[Немили-недраги]]“. Негови са знаменитите думи, казани от Странджата: ''„Тук гладни може да стоите, но от глад няма да умрете!“''. Пословично добри били връзките му с Христо Иванов-Големия и [[Васил Левски]], когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно. Много тежко изживял смъртта на [[Дякона]].