Цариградска конференция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени |
м Bot: Automated text replacement (-найст +найсет); козметични промени |
||
Ред 65:
Великите сили отхвърлят турските внушения за ненужност на предложените реформи.<ref>L.S. Stavrianos. [http://www.serbianunity.net/culture/history/berlin78/index.html#Constantinople%20Conference Constantinople Conference], in: ''The Balkans Since 1453''. Austin: Holt, Rinehart and Winston, 1963.</ref> На последващите пленарни заседания на конференцията Турция представя възражения и контрапредложения които също са отхвърлени от Великите сили, а опитите за преодоляване на различията остават безуспешни.<ref>[http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=990CE5DE103AE63BBC4E52DFB766838C669FDE Turkey and the Great Powers. The Constantinople Conference. The Commissioners' Last Proposals to the Porte. An Ultimatum Presented the Great Dignitaries of State to Decide Upon an Answer]. New York Times, 16 януари 1877.</ref> На 18 януари 1877 [[Везир|Великият везир]] Мидхат паша обявява окончателния отказ на Турция да приеме решенията на конференцията.<ref name="Иванова">Н. Иванова. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/NUSHA_IVANOVA_CARIGRADSKATA_KONF_1876.pdf Цариградска конференция 1876: Позиции на Великите сили по Българския политически въпрос по време на Конференцията]. София, 2007.</ref> Държавите – участнички в конференцията отзовават своите посланици от [[Цариград]].
На 19 (31) март 1877 в [[Лондон]] е подписан т.нар. [[Лондонски протокол (1877)|Лондонски протокол]] – последен дипломатически опит за въздействие върху Османската империя от страна на Великите сили с оглед решаването на проблема по мирен път. Отказът на Високата порта да изпълни решенията на Цариградската посланическа конференция и на Лондонския протокол слага край на мирните опити за решаването на Източния въпрос, и дава повода за [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война 1877 – 78]]. Заедно с [[Априлско въстание|Априлското въстание]], конференцията е решаваща стъпка по пътя към [[Освобождението]]. С нейните решения международната общност по най-авторитетен начин легитимира българските стремежи за възстановяване на българската държавност, като очертава и естествените граници на българския етнос към втората половина на
Връх Цариград на остров Смит, [[Южни Шетландски острови]] е наименуван в чест на Цариградската конференция.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136841 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Tsarigrad Peak.</ref>
Ред 77:
== Източници ==
* История на България. Том 6. Българско Възраждане (1856 – 1878), стр. 428 – 431.
* R.W. Seton-Watson. ''Disraeli, Gladstone and the Eastern Question: A Study in Diplomacy and Party Politics''. New York: W.W. Norton & Co., 1972. p. 108. ISBN
* George Washburn. [http://books.google.com/books?id=404po9Wa7RoC&printsec=frontcover&dq=constantinople+conference+salisbury+sultan+1876&source=bl&ots=0Fm56PbKmT&sig=2iP1Jmgu9RYbIwywiZAEiqIhC5g&hl=en&ei=S1iqS7m3JJiM_AaA3bSnAQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=65&ved=0CLgBEOgBMEA#v=onepage&q=&f=false ''Fifty Years in Constantinople and Recollections of Robert College'']. Boston and New York: Houghton Mifflin, 1909. p. 115 – 119. ISBN
* H. Sutherland Edwards. [http://www.archive.org/stream/sirwilliamwhite00edwagoog/sirwilliamwhite00edwagoog_djvu.txt ''Sir William White K.C.B., K.C.M.G., For Six Years Ambassador at Constantinople'']. London: John Murray, 1902.
* Buckle G.E., W.F. Monypenny, [http://www.archive.org/stream/lifeofbenjamindi05monyuoft/lifeofbenjamindi05monyuoft_djvu.txt The Constantinople Conference], in: ''The Life of Benjamin Disraeli, Earl of Beaconsfield''. Vol. VI, p. 84.
| |||