Червена армия: Разлика между версии

* „Първи период“: октомври 1917 г. – ноември 1918 г. – от [[болшевишката революция]] до [[Първата световна война]] (1914 – 18). Примирието е следствие от болшевишката правителствена [[национализация]] през ноември 1917 г. на традиционните казашки земи. Това предизвика бунт на доброволната армия на генерал Алексей Максимович Каледин в региона на река Дон. Договорът от Брест-Литовск (3 март 1918 г.) също утежнява руската вътрешна политика и позволява директно съюзническа намеса в Руската гражданска война. Дванадесет чужди страни въоръжават анти-болшевишките милиции. Битката е серия от малки единични действия между Чехословашкия легион, полската 5-таа дивизия и про-болшевишки латвийски стрелци.

На 6 септември 1918 г. болшевишките милиции са обединени от върховното командване на Военен революционен народен комисар за войната (1918 – 24) [[Лев Троцки]] – председател и Йоаким Вацетис – главнокомандващ на Червената армия. Скоро след това той създава [[ГРУ]] (военното разузнаване), за да осигури политическа и военна информация за командирите на Червената армия.<ref name="Suvorov, Viktor 1984"/> Троцки основава Червената армия първоначално с организацията на Червените гвардейци – войници, милиционери и тайни полицаи...;<ref>Scott and Scott, 1979, p.8</ref> Военната повинност започва през юни 1918 г...,<ref>Read, Christopher, ''From Tsar to Soviets'', Oxford University Press (1996), p.137: By 1920, 77 per cent the enlisted ranks were peasants,</ref> и опозицията е жестоко притисната.<ref>Williams, Beryl, ''The Russian Revolution 1917 – 1921'', Blackwell Publishing Ltd. (1987), ISBN 9780631150831978-0-631-15083-1 0631150838: Conscription-age (17 – 40) villagers hid from Red Army draft units; summary hostage executions brought the men out of hiding.</ref> За да упражни политически контрол на мултиетническата и мултикултурната войска на Червената армия ЧК задейства специални наказателни бригади, които да притиснат анти-комунистите, дезертьорите и враговете на държавата.<ref name="Suvorov, Viktor 1984">Suvorov, Viktor, ''Inside Soviet Military Intelligence'', New York: Macmillan (1984)</ref><ref>Chamberlain, William Henry, ''The Russian Revolution: 1917 – 1921'', New York: Macmillan Co. (1857), p.131</ref> Военновременният прагматизъм позволява набиране на бивши царски офицери и сержанти за Червената армия.<ref>John Erickson, ''The Soviet High Command—A Military–Political History 1918 – 41'', MacMillan, London (1962), pp.31 – 34</ref> От средата на август 1920 Червената армия се сформира от бивши царски войски включващи 48 000 служители, 10 300 администратори и 214 000 подофицери.<ref>N. Efimov, Grazhdanskaya Voina 1918 – 21 (The Civil War 1918 – 21), Second Volume, Moscow, c.1928, p.95, cited in Erickson, 1962, p.33</ref> В началото на Гражданската война бившите царски офицери съставят 75% от офицерския корпус на Червената армия.<ref name="Williams">Williams, Beryl, The Russian Revolution 1917 – 1921, Blackwell Publishing Ltd. (1987), ISBN 9780631150831978-0-631-15083-1 0631150838</ref> Те са били наети като военни специалисти,<ref>Overy, R.J., ''The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia'', W.W. Norton & Company (2004), ISBN 03930203040-393-02030-4, 9780393020304, p.446: at the end of the civil war, one-third of Red Army officers were ex-Tsarist ''voenspetsy''.</ref> и в края на войната през 1922 г. бившите царски офицери представляват 83% от командирите на Червената армия. <ref>Overy, R.J., ''The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia'', W.W. Norton & Company (2004), ISBN 03930203040-393-02030-4, 9780393020304, p.446:</ref>

За да се насърчи инициативата на командирите на Червената армия, КПСС временно премахват политическите комисари. Въвеждат отново официални военни звания и декорации, както и концепция за военните. Изключително героичните и високоефективните единици печелят званието гвардейска част<ref>David Glantz, ''Colossus Reborn: The Red Army at War 1941 – 43'', University Press of Kansas (2005), p.181</ref> – елитно наименование, обозначаващо високо ниво на обучение, провизии и заплащане. За страхливците<ref>Merridale, Catherine, ''Ivan's War: Life and Death in the Red Army, 1939 – 1945'', New York: Macmillan (2006), ISBN 08050745540-8050-7455-4, 9780805074550, p.157: Red Army soldiers who shot or injured themselves to avoid combat usually were summarily executed, to save the time and money of medical treatment and a court martial.</ref>, крадците и дезертьорите е използвано строго наказание, като са дисциплинирани с побой, понижения в нежелани длъжности, както и крайно изпълнение на екзекуции от наказателните отряди.

През това време „особист“ (НКВД офицер на военното контраразузнаване) се превръща в ключова фигура на Червената армия. Има властта да осъжда на смърт и помилва живота на всеки войник и служител. През 1942 г. Сталин създава наказателния батальон, съставен от затворници, съветски военнопленници, опозорени войници и дезертьори.<ref>Toppe, Alfred, ''Night Combat'', Diane Publishing (1998), ISBN 07881708050-7881-7080-5, 9780788170805, p.28: The Wehrmacht and the Soviet Army documented penal battalions ''tramplers'' clearing minefields; on 28 December 1942, Wehrmacht forces on the [[Strait of Kerch|Kerch]] peninsula observed a Soviet penal battalion running through a minefield, detonating the mines and clearing a path for the Red Army.</ref><ref>Tolstoy, Nikolai, ''Stalin's Secret War'', New York: Holt, Rinehart & Winston (1981), ISBN 00304726600-03-047266-0: Stalin's Directive 227, about the Nazi use of the death penalty and penal units as punishment, ordered Soviet penal battalions established.</ref> Максималната присъда е три месеца. Съветският модел е заимстван от Вермахта и е приложен по особено суров начин. През 1941 г. директивата на Сталин нарежда самоубийството на всеки червен офицер и войник, вместо предаване на врага. Съветският закон разглежда всички заловени войници от Червената армия като съветски военнопленници и ги изпраща в наказателните батальони.<ref name="Tolstoy">Tolstoy, Nikolai, ''Stalin's Secret War'', New York: Holt, Rinehart & Winston (1981), ISBN 00304726600-03-047266-0</ref>

Под кампанията на Сталин за механизация армията сформира своята първа механизирана бригада през 1930 г. в 1-ви механизиран отряд, състоящ се от танков полк, моторизиран пехотен полк, разузнаване и артилерийски батальон.<ref>Charles Sharp, Soviet Order of Battle World War II Volume I: „The Deadly Beginning,“ Soviet Tank, Mechanized, Motorized Divisions and Tank Brigades of 1940 – 1942 (Privately Published, [[George Nafziger]], 1995), 2 – 3, cited at [http://www.redarmystudies.net/0411030.htm]{{Dead link|date=May 2009}}</ref> От това скромно начало руснаците продължават да създават първите опериращи бронирани формации в историята – 11-тии и 45-и механизирани полка – през 1932 година. Това са тежки танкове със силна бойна мощ и защита, които могат да оцелеят по време на работа във вражеските области, без подкрепата на Отечествения фронт.

* [[Дейвид Гланц|Glantz, David]], ''Colossus Reborn'', University Press of Kansas, ISBN 9780700613533978-0-7006-1353-3

* Glantz, David. ''Stumbling Colossus'', University Press of Kansas, ISBN 9780700608799978-0-7006-0879-9

* Isby, David C. ''Weapons and Tactics of the Soviet Army'', Jane's Publishing Company, 1988, ISBN 9780710603524978-0-7106-0352-4

* [[William Eldridge Odom|Odom, William E]]. ''The Collapse of the Soviet Military'', Yale University Press, New Haven and London, 1998, ISBN 9780300074697978-0-300-07469-7

* Schofield, Carey. ''Inside the Soviet Army'', Headline Book Publishing, 1991, ISBN 9780747204183978-0-7472-0418-3