Четвърти вселенски събор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Methodios (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2); козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Четвертый Вселенский Собор.jpg|thumbмини|Четвърти вселенски събор]]
 
'''Четвъртият вселенски събор'''<ref>[http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=universe_sum.xml www.bg-patriarshia.bg] (посетен на 12 януари 2014 г.)</ref><ref>Коев, Т. Георги Бакалов. ''Въведение в християнството''. С., Булбест 2000. 1992, стр.109.</ref> или '''Халкедонският събор''' се състои в малоазийския град [[Халкедон]] в периода от [[8 октомври]] до [[1 ноември]] [[451]] г. Свикан е от император [[Маркиан]] (450-457 г.). На него са осъдени [[монофизитство]]то и [[несторианство]]то.
Ред 11:
Съборът взима 30 решения, осъжда [[монофизитство]]то и определя догматично, че човешката и божествената страна на [[Исус Христос]] са неразделно свързани. Освен канонични правила, Халкедонският събор подчинява монасите на местния епископ (4-то правило), заповядва се църковното имущество да се управлява от [[екином]]. По време на този събор, първият събор в Константинопол е признат за Втори Вселенски събор, като са приети само първите четири канона от този събор.
 
Съборът има общо 16 сесии, състояли се между 8 октомври и 1 ноември. На този събор, по време на 15-татаата и 16-татаата сесия, проведени на 31 октомври и 1 ноември, е приет 28 канон, според който катедрата на [[константинопол]]ския епископ става равнопоставена на катедрата на [[рим]]ския епископ, като на папата е гарантирано само почетно първенство. Това решение утвърждава църковнополитическия възход на катедрата на Новия Рим.
 
Папските легати протестират срещу 28 канон, тъй като папа Лъв I (440-461 г.) не им е делегирал правото да одобрят подобна стъпка, и тъй като това нарушава прерогативите на патриаршиите на Александрия, Антиохия и Йерусалим, които остават с по-малка власт и влияние от новия патриархат на Константинопол, което противоречи на каноните на Първия вселенски събор, състоял се в Никея през 325 г. След приключване на заседанията, съборът пише писмо до папа Лъв, в което го уведомява за случилото се на събора; благодари за изложението на вярата, съдържащо се в писмото на папата до събора; и го моли за ратификация на 28 канон на събора. Подобни писма до папа Лъв пишат и император Маркиан, както и константинополският патриарх свети Анатолий.