Шести артилерийски полк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член
м Bot: Automated text replacement (-((?:\b[34]|[02-9][34])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-т\2)
Ред 41:
 
== Балкански войни (1912 – 1913) ==
През [[Балканската война]] (1912 – 1913) полкът е мобилизиран и преведен от мирновременен във военновременен, като се развръща в 6<sup>-и</sup> полски скорострелен артилерийски полк, формира ''6<sup>-и</sup> нескорострелен артилерийски полк'', влиза в състава на [[Трета пехотна балканска дивизия|3<sup>-ата</sup> пехотна балканска дивизия]] ([[Първа армия|1<sup>-ва</sup> армия]]) и е под командването на полковник [[Петър Вариклечков]].<ref>Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 644 – 645</ref> Взема участие в боевете при Чорлу, Бабаески, Одрин, Люлебургас, Дедеагач и Демирхисар. Демобилизиран е през юли 1913 година.<ref name="paf" />
 
=== Шести нескорострелен артилерийски полк ===
Шести нескорострелен артилерийски полк е формиран в Сливен на 24 септември 1912 година от редовни и мобилизирани чинове на Шести артилерийски полк. Състои се от две артилерийски отделения с по три батареи от по шест 8.7 см оръдия. Влиза в състава на 3<sup>-ата</sup> пехотна балканска дивизия. Командването на полка се поема от подполковник [[Радослав Каменов]] и води сражения при Чаталджа, Одрин, Агниста, Гевгели и Дойран. Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 13 август 1913 година, като чиновете му се превеждат обратно в Шести артилерийски полк.<ref>Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 222 (цит: Централен военен архив, ф. 821<sup>д</sup>, а.е. 14)</ref>
 
== Първа световна война (1915 – 1918) ==
За участие в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) на основание телеграма № 4269 от 10 септември 1915 година на началника на 3<sup>-та</sup> дивизионна област, на 11 септември 6<sup>-и</sup> артилерийски полк е отново мобилизиран и се развръща. Полкът е под командването на полковник [[Георги Тодоров (генерал-майор)|Георги Тодоров]], част е от [[Трета артилерийска бригада|3<sup>-та</sup> артилерийска бригада]] ([[Трета пехотна балканска дивизия|3<sup>-ата</sup> пехотна балканска дивизия]], [[Втора армия|2<sup>-ра</sup> армия]]).<ref>Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1126</ref> Демобилизиран е на 4 октомври 1918 година.<ref name="paf" /><ref name="psv_kes" />
 
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:<ref name="psv_kes" />
Ред 60:
 
== Втора световна война (1941 – 1945) ==
По време на [[България във Втората световна война|Втора световна война]] (1941 – 1945) през 1941 и 1942 година полкът е на [[Прикриващия фронт]]. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава на 3<sup>-ата</sup> пехотна балканска дивизия. Демобилизиран е на 16 юни 1945 година. <ref name="paf" />
 
За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.<ref name="paf" />