Македонизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\> \[http +>[http) |
Тони Стоев (беседа | приноси) мРедакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 14:
== История ==
Идеи подобни на македонистките могат да бъдат открити за първи път у български автори доста преди те да се появят в Македония. [[Спиридон Габровски]] в своята [[История во кратце о болгарском народе словенском]] от края на XVIII век се приближава до така нареченния [[илиризъм]], като за да легитимира българите („илирийците“) използва Александър Македонски, който според него е от славянски произход и е българин. Търсенето на легитимност чрез империята на Александър се открива и в други възрожденски творби, като например в Габровската преправка на „История славянобългарска“ от 1833 г. В предговора може да се прочете повторение на историята за Александър и българите на Спиридон Габровски. Подобни моменти се откриват и в някои български [[Александрия (роман)|Александрии]] от началото на 19 в. в които се споделя пълната увереност, че македонците на Александър са били българи. Това, което се забелязва при представянето в тези истории на древните даки, илири и македони, е готовността на историографията ни от времето на националното еманципиране да присвои свободно събития, свързани с историята на други етноси.<ref>[http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=38&WorkID=4535&Level=3 Паисиевата линия; Българското Възраждане и Европа, Николай Аретов, Словото. Издателство Кралица Маб].</ref> В средата на XIX век гръцкото образование в Македония е това, което започва да пропагандира между македонските славяни митичната представа за Филип и Александър, като гръцки герои с цел да ги погърчи. Гръцките пропагандисти се опитват да убедят местните славяни, че те не са „български варвари“ и „татари“ и трябва да останат лоялни привърженици на светата [[Цариградска патриаршия]]. Планът, да се трансформират тези славяни в гърци, в голяма степен не успява. Но оттогава те възприемат имената „Македония“ и „македонци“, и ги запазват като реакция срещу гръцките опити за асимилация. Първоначално те са само форма на проява на „местен патриотизъм“, който не изключва българската национална принадлежност.<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:m9j2Yb96QcQJ:okno.mk/node/35210&num=1&hl=en&gl=bg&strip=0&vwsrc=0 okno.mk: Македонското прашање од 1944 до денес, Чавдар Маринов, Први дел].</ref>
Македонизмът се появява като самостоятелна идея през втората половина на XIX век.<ref>[[#Kostov2010|Kostov (2010)]], [http://books.google.bg/books?id=P-1m1FLtrvsC&lpg=PA51&dq=macedonianism%20fyrom&hl=bg&pg=PA65#v=onepage&q&f=false стр. 65 – 66].</ref> В статията „[[s:Македонският въпрос|Македонският въпрос]]“ на българския общественик [[Петко Рачев Славейков]], публикувана във вестник „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“ през 1871 година, се критикуват македонистите за безпочвените им твърдения, като същевременно се посочва, че техните идеи са чути от автора за първи път около 1860 г. Според историка [[Цочо Билярски]], критиките на Славейков са отправени към привържениците на течение в българската интелигенция от Македония, което по онова време се стреми да положи в основите на съвременния книжовен български език македонските наречия, чиито представители са [[Димитър Македонски (Емборе)|Димитър Македонски]], [[Вениамин Мачуковски]] и [[Кузман Шапкарев]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=481:-70-xix-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 | заглавие = Петко Рачев Славейков и скандала по македонския въпрос в Българския възрожденски печат през 70-те одини на ХІХ в. | достъп_дата = 07.05.2013 | фамилно_име = Билярски | първо_име = Цочо | издател = Сите българи заедно | език-скрит = 1 | език = bg }}</ref> Самият [[Димитър Македонски (Емборе)|Димитър Македонски]] твърди, че македонците са едновременно и „чисти българи“, и потомци на древните македонци, които са били славяни. В началото на XX век [[Хенри Брайлсфорд]] отбелязва, че местните жители разпространяват легенда, в която се твърди, че Александър Велики е бил българин. По това време Сърбия започва да насърчава македонистите, надявайки си, че развитието на техните идеи ще ограничи силното българско влияние в Македония и това ще спечели нови територии за сръбска доминация. Външният министър [[Стоян Новакович]] смята македонизма като надеждно средство за антибългарска пропаганда в Македония.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://okno.mk/node/35210 | заглавие = Македонското прашање од 1944 до денес (1) | достъп_дата = 25.12.2014 | дата = 01.02.2014 | издател = Окно.mk | език-скрит = 1 | език = mk }}</ref> В началото на XX век македонистките идеи са разпространявани от малки групи интелектуалци, които са активни основно извън самата Македония. Идеите им започват да набират популярност в региона след Първата световна война, когато българското влияние е прекъснато и по-точно през 30-те години.<ref>[[#Katarjiev2000|Катарџиев (2000)]].</ref>
| |||