Ирина Ласкарина Асенина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 38:
От друга страна, претендентът за български цар - Константин Тих желае да се сроди с Асеневата династия, за да придобие същите права върху българската корона, които има и неговият съперник [[Мицо Асен]], женен за [[Мария Асенина|Мария]], дъщеря на [[Иван Асен II]] и [[Ирина Комнина]]. За целта Константин Тих се развежда с първата си съпруга и след сватбата си с Ирина прибавя към името си харизматичната династична фамилия ''Асен''.<ref name="Пламен Павлов">'''Павлов''', Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref>
През 1259 г. Михаил Палеолог завзема властта в [[Никейска империя|Никея]] чрез военен преврат. Той се обявява за регент на малолетния [[Йоан IV Дука Ласкарис|Йоан IV Ласкарис]]. Постепенно Михаил XVII Палеолог измества и изолира легитимния император докато през 1261 г. го детронира и ослепява, а след това го затваря в манастир.
В Търново Ирина става непримирим враг на императора-узурпатор, който отнема трона на малкия ѝ брат. Царицата вероятно става обединителен център и на онази част от българското болярство, която поддържа една по-твърда политика на България спрямо [[Никейска империя|Никейската империя]], а след това и спрямо възстановена [[Византия]]. Водена от чувството си за мъст царицата настройва своя съпруг срещу Михаил Палеолог, в резултат на което се стига до серия българо-византийски конфликти:
{{цитат|...защото българският народ не желаеше да стои спокоен и най-вече поради враждебността и омразата към императора на Ирина, първата от дъщерите на император Теодор Ласкарис. Тя много горещо подтикваше съпруга си Константин, за когото вече разказахме, че е цар на българите, да опустошава земите [на Палеолог] за отмъщение, разбира се, на това, което претърпял брат ѝ Йоан|Георги Пахимер. История<ref>Цит. по. ГИБИ, X, 1980, с. 151-152. Превод на: Михаил Войнов.</ref>.}}
Естествено роля за зачестяващите сблъсъци между двете държави имат и умножаващите се териториални и политически спорове между тях. През [[1259]] г. царица Ирина е изобразена заедно със съпруга си Константин Тих-Асен в [[Боянската църква]]. Изображението ѝ я показва като млада жена, с всички знаци на царското достойнство – корона, скиптър и тържествено царско облекло. Над главата ѝ има надпис "благочестива царица на българите".
| |||