Мобилизиран през войната, Лавал се връща със силно пацифистко мислене, поддържано от неговите чести контакти с [[Аристид Бриан]], с когото работи за установяване на добри отношения с [[Германия]] и [[СССР]]. Той се отдалечава бързо от лявото политическо пространство с избирането му за министър на няколко пъти след [[1925]] г. и за министър-председател през [[1931]] г. Избран е за „мъж на годината“ от списание ''„[[Тайм]]“'' през същата година.
През 1920-те и 1930-те години Пиер Лавал постепенно преминава към дясното пространство. По време на четвъртия му мандат като премиер Лавал подписва [[Пакт ЛавалФренско-Мусолини|пактаиталианско Лавалспоразумение|Френско-Мусолинииталианското споразумение]], с койтокоето [[Италия]] получава част от [[Либийска пустиня|Либийската пустиня]], както и [[Френско-съветски пакт за взаимопомощ|Френско-съветския пакт за взаимопомощ]]. Друго съглашение, свързано с неговото име, е т.нар. ''пакт на Хор-Лавал''. То е подписано на 8 декември 1935 г. в [[Париж]] от Лавал, тогава премиер на Франция и от министъра на външните работи на [[Великобритания]] Самюъл Хор. Според него [[Етиопия]] (тогава [[Абисиния]]) трябва да отстъпи на [[Италия]] части от областите [[Тиграй (регион)|Тиграй]], Данакил и [[Огаден]], както и да предостави на Италия обширна зона в южна Етиопия за икономическа експанзия и колонизация. В замяна Италия трябва да отстъпи само тясна ивица от Южна Еритрея с излаз на море в град Асаб ([[Еритрея]]). Съглашението е предадено по дипломатически канали на Етиопия, но тя го отхвърля, защото го счита за стъпка към ликвидиране на нейната независимост. Съдържанието на съглашението обаче става достояние на пресата и предизвиква дълбоко възмущение. Самюъл Хор е принуден да подаде оставка, а кабинетът на Пиер Лавал пада през януари 1936 г. заради нарастващото влияние на [[Народен фронт|Народния фронт]]. Лавал запазва оттогава огромна неприязън към „социал-комунистите“.
