Разлика между версии на „Аарон (Библия)“

7 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Bot: Automated text replacement (- пък + )
м (неправилно членуване - предлог и пълен член)
м (Bot: Automated text replacement (- пък + ))
Опитите на фараона да се споразумее с двамата братя не дали резултат. Те поддържали, че всички мъже-евреи, заедно с жените и децата си и с имуществата си, трябва да отидат на поклонение и не приемали никакъв компромис. Фараонът от своя страна отказвал да ги пусне. Но организацията на Дванайсетте израилски племена, осъществявана от Аарон, вече била напреднала сериозно. Преди явяването си пред фараона, братята се постарали да подготвят евреите за бъдещия им поход, за който още отначало им разкрили, че ще бъде не само до Хорив, но и до Ханаан. Същевременно почитанието към Йехова – пропагандирано от Мойсей, също така посредством Аарон, набирало сила. Затова египетският владетел, притиснат от смутните времена, настъпили след смъртта на [[Рамзес II]], и от икономическото значение на еврейския труд, се видял принуден да продължи да води преговори с двамата братя, като споровете им преминали на религиозна основа.
 
Отричайки съществуването или поне величието и важността на Яхве, фараонът предизвикал Мойсей и Аарон да покажат силата на този бог. В отговор (според Библията), множество беди една след друга започнали да сполитат Египет, като за причинител на тези беди е сочен Йехова, който действал предимно чрез Аарон. Аарон, според преданието, притежавал вълшебен жезъл, даден от преди това на Мойсей от Йехова. Това вероятно е бил някакъв белег за посвещаване в жречеството на Йехова, на който били приписвани магически свойства. Имал формата на змия, бил увенчан с изображение на змия или змии или пък вътре в него стояла жива змия или изображение на змия – едно от свещените животни на Йехова. Другото му свещено животно е бикът, с образа на който също са свързани много от библейските артефакти (явно под влияние на култа към Ваал и Астарта по-късно свещено животно на Йехова става и лъвът). С този жезъл Аарон – според преданието – можел да причинява различни катаклизми, а също и да ги прекратява. Той бил съответно използван и Аарон успял да създаде у фараона и у неговите доверени жреци впечатление за всемогъщество на неговия бог и за особеното му благоразположение към евреите. Той го придумал най-сетне да допусне те временно да напуснат страната, под негово и на Мойсей предводителство. Но явно фараонът все още имал някакви колебания относно това начинание, защото изглежда, дори до последния момент му се е противопоставял – все пак подготовката за похода започнала и вървяла твърде трескаво. Същевременно евреите били готови за бунт и метеж, които и избухнали в хода на първоначалното разместване преди отпътуването, когато то не било и решено съвсем окончателно. Вероятно поводът за въстанието им били както последните колебания на египетския владетел, така и действията на някои от неговите служители и поданици, които се отнесли към евреите не като към поклонници, които ще се завърнат, а като към изменници, бегълци и прокуденици. Изобщо враждебността към тях тогава била силно нараснала вследствие на бедствията, за които се твърдяло, според преданието, че са причинени специално за тяхна изгода и че те твърде слабо са пострадали от тях, за разлика от египтяните. Ксенофобията се засилвала явно и при мисълта за очертаващите се перспективи, а вероятно е съпътствала и изобщо отношенията между евреите и коренното египетско население. Тази взаимна ненавист изглежда дала искрата на последвалите събития – изтребването на част от местните египтяни и разграбването на имуществата им, последвани от бързото изтегляне на еврейските пълчища.
 
Аарон (заедно с брат си Мойсей) станал предводител на анти-египетското въстание, с което започнал Изходът. Непосредствено преди заминаването (докато течало показното клане над египетските „първородни“ и ограбваното на скъпоценностите на египетските жени), според преданието, били празнувана първата [[Пасха]], който празник, както изглежда, също е бил организиран от Аарон, който вече се очертавал като бъдещия първосвещеник на Дванайсетте израилски племена. След разправата с египтяните и под угрозата на фараоновото отмъщение, хората на Мойсей и Аарон се отправили към Хорив. Там Мойсей трябвало, според първоначално получените от Йехова заповеди, да заведе евреите на поклонение, преди да отпътуват, към Ханаан – страната, в която му било обещано, че ще заведе евреите и която била обещана, като тяхна територия, още на Авраам.