Земеделие в Древен Египет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м Старото царство на Египет |
||
Ред 1:
{{Древен Египет, живот}}
Земеделието е било голямото богатство на [[Египет]] и централната власт е следяла грижливо за поддръжката на напоителните канали, както и за прибирането на реколтата и съхраняването й за по-неблагоприятни години. Защото, ако така необходимите за отглеждането на културите разливи на [[Нил]] (виж [[Хапи]]), носещи плодородна тиня и вода, са облекчавали труда на [[Древен Египет, селянин|селянина]], реката, пак със същите разливи, но прекомерни или недостатъчни, е можела да застраши реколтата. Други бедствия, които грозяли културите, били градушката, рояците скакалци, авлигите и сойките, които изкълвавали плодовете в овощните градини. В [[Древен Египет, писмо|писмо]], в което се припомня тежкото положение на селянина, един [[Древен Египет, писар|писар]] допълва списъка на бедствията, споменавайки червея, който унищожава половината от зърното, [[хипопотам]]а, който поглъща другата половина, мишките, които опустошават полята, [[врабче]]тата и [[Древен Египет, добитък|добитъка]], които дообират малкото останало.
[[Древен Египет, зърнени култури|Зърнените култури]] и [[лен]]а съставляват основното селскостопанско богатство на [[Египет]]. Плодните дървета растели свободно или били отглеждани в овощните [[Древен Египет, градини|градини]] на големите имения или частни градини. Отглеждат се и лозови насаждения, а [[папирус]]ът растял естествено в [[Делтата]]. Развито било и зеленчукопроизводството. Най-древните зеленчуци, познати днес, са [[лук]]ът, [[праз]]ът и [[чесън]]ът; [[бакла]]та, [[леща]]та, [[грах]]ът и [[леблебия]]та се срещали във всички градини, въпреки че гръцките автори (виж [[Древен Египет, гърци|Гърци]]) твърдят обратното. Марулите били в изобилие, както и краставиците, дините и пъпешите.
Въпреки споменатите неблагоприятни фактори, земеделието е било стимулирано от плодородието на тинята - съставна част на обработваемите земи - и от разливите на [[река Нил]]. През есента, щом водите на [[Нил]] се отдръпнат и открият обогатената от наносите почва, запoчвала сеитбата. От [[
Пролетно време, когато житото узрее, пристъпват към жътва. Жътварите прибират житото с къси сърпове и режат с бързи движения високо под класа, работейки под звуците на флейта. След това класовете се връзват на снопи и се товарят на магарета, които ги отнасят към хармана, разположен в близост до селото или до хамбарите. На този кръгъл терен, покрит с добре утъпкана земя, класовете се разсипват, за да бъдат овършани от пуснатото там стадо магарета. Сеното се събира с вили на купи, докато жените веят зърното като го хвърлят нагоре, а вятърът отвява люспите; накрая се пресява зърното, за да бъдат отстранени всички примеси, след което [[Древен Египет, писар|писарите]] от различните хамбари и "отговорникът по мерките" идват да пресметнат реколтата, преди чувалите да бъдат изпразнени в хамбарите за зърно; обикновено това са вид силози с формата на пресечен конус, които се пълнят отгоре, докато разположената в основата вратичка, служеща за източване на зърното, стои затворена.
| |||