Британско-американска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м форматиране |
||
Ред 4:
| картинка = Файл:Push on, brave York volunteers.jpg|200px
| описание = Битката при Куинстън Хайтс
| период = [[18 юни]] [[1812]] – [[24 декември]] [[1815]] г.
| място = [[Канада]], [[Америка]], [[Мексикански залив]]
| причина =
Ред 10:
| страна1 = {{Флагче|САЩ}} [[САЩ]]
| страна2 = {{Флагче|Великобритания}} [[Великобритания]]
| командир1 = [[Джеймс Мадисън]]
| командир2 = [[Лорд Ливърпул]]
| сила1 =
Ред 18:
|}}
'''Британско-американската война''' ({{lang|en|War of 1812}}) е [[война]] между [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] и [[Великобритания]] през периода [[юни]] [[1812]]
== Причини за войната ==
Ред 34:
До [[1811]] г. отношението на различните [[щат]]и в САЩ към войната с Великобритания са диаметрално различни – южните щати приветстват избухването ѝ, а северните са против.
Формален повод за обявяването на война е опитът за задържане и претърсване на американски търговски кораб от английска военна [[фрегата]] и, след отказа на американския кораб да се подчини – откриване на огън от страна на британските военни и избиването на голяма част от американския екипаж. По този повод, на [[18 юни]] [[1812]] г. американският парламент приема декларация за обявяване на война на Великобритания.
== Военни сили на страните ==
Британските сухопътни сили, включени във войната, са малко над 5000 души редовна професионална армия, подкрепяна от канадската [[милиция]] и индианските племена. Великобритания разполага за участие [[Кралски военноморски сили на Великобритания|военен флот]] от 97 [[кораб]]а.
САЩ разполага с армия от около 37 000 души, която обаче няма професионалните умения на британската армия, а числото на [[Военноморски сили на Съединените американски щати|морските военни сили]] значително отстъпва на морската мощ на Великобритания.
== Ход на военните действия ==
Военни действия се провеждат на няколко фронта – на териториите на САЩ и Канада и по море.
Line 52 ⟶ 50:
=== Военни операции край Големите езера и в Квебек ===
[[Файл:Battle of Queenston Heights.jpg|мини
[[Файл:Battle of Lundys Lane.jpg|мини
Преди американските сухопътни сили да се мобилизират за водене на войната, британската армия успява да се укрепи край [[Големите езера]] [[Онтарио]] и [[Ери]] и да завземе американския град [[Детройт]] и [[Макинак]] (край езерото [[Хюрон]]).
Първата атака на американската войска започва на [[12 юли]] [[1812]] г. откъм Детройт, но е безуспешна и американците са отблъснати. Следващата голяма атака е на [[13 октомври]] ([[битката при
Войната е възобновена през пролетта на 1813 г., когато през [[април]] американците завземат [[Торонто]] (тогава [[Йорк]]). По-късно продължават битките за контрол на Големите езера, в които милициите на САЩ успяват да овладеят района на Ери, а Великобритания си запазва езерото Онтарио. През същото лято опитите на САЩ за пренасяне на войната на територията на [[Квебек]] се оказват безуспешни.
Третата фаза на войната ([[1814]] г.) започва с успех на американската доброволна армия, която осъществява почти пълен контрол върху Големите езера, без Онтарио, което изоставят след неуспеха в [[Битка при Ниагара|битката край река
=== Военни операции по други източни територии ===
Line 74 ⟶ 72:
Мирният договор е подписан в [[Белгия|белгийския]] град [[Гент]] на [[24 декември]] [[1814]] г. По онова време комуникацията между различните континенти е бавна и затова информацията за подписването на договора достига Америка по-късно и фактически военните действия продължават до февруари 1815 г.
Двете воюващи страни не постигат никакви териториални облаги. САЩ се ангажират да съблюдават [[Суверенитет|суверенитета]] на Канада. За Великобритания войната има маргинално значение, макар в крайна сметка кралството губи шанса си за влияние извън територията на Канада.
САЩ започват да създават мита за непобедимост на американската армия и да формират основите на американска нация. Ето защо, някои историци определят войната като Втора война за независимост на САЩ.
| |||