Втора англо-бурска война: Разлика между версии

| конфликт = [[Бурски войни|Англо-бурски войни]]

| картинка = File:Boers at Spion Kop, 1900 - Project Gutenberg eText 16462.jpg

| територия = Британско превземане на [[Южноафриканска република (Трансваал)|Южноафриканската република]] и [[Оранжева свободна държава|Оранжевата свободна държава]]

| резултат = Победа за Британската империя

| командир1 = [[Робърт Гаскойн-Сесил, лорд Солсбъри|Лорд Солсбъри]]<br>[[Фредерик Робъртс]]<br>[[Редвърс Булър]]<br>[[Хърбърт Кичънър]]

| командир2 = [[Паул Крюгер]]<br>[[Луис Бота]]<br>[[Коос де ла Рей]]<br>[[Кристиян де Вет]]<br>[[Пиет Кронье]]

}}

 

 

 

== Произход ==

 

Преселниците първоначално следват източния бряг към Натал и след това, след като Великобритания анексира [[Натал (колония)|колонията Натал]] през 1843 г., поемат на север към вътрешността. Там те основават две независими бурски републики: [[Южноафриканска република (Трансваал)|Южноафриканската република]] (1852; също известна като Трансваалска република) и [[Оранжева свободна държава|Оранжевата свободна държава]] (1854). Британците признават двете британски републики през 1852 и 1854 г., но британският опит за анексиране на Трансваал през 1877 г. води до [[Първа англо-бурска война|Първата англо-бурска война]] през 1880 – 81 г. След като британците са победени, особено в [[битка при Маджуба Хил|битката при Маджуба Хил]] през 1881 г., независимостта на двете републики е възстановена при известни условия. Отношенията обаче остават неспокойни.

Британските експанзионистични идеи (разпространявани особено от [[Сесил Роудс]]), както и диспути относно политическите и икономически права на уитландерите водят до провалилия се [[набег на Джеймсън]] през 1895 г. Д-р [[Леандър Стар Джеймсън]], който води набега, възнамерява да насърчи въстание на уитландери в [[Йоханесбург]]. Те обаче не вземат оръжие в подкрепа и трансваалското правителство обкръжава колоната и пленява мъжете на Джеймсън преди те да могат да достигнат Йоханесбург.<ref name="Thomas Pakenham p. 1 – 5">{{Harvnb|Pakenham|1979|pp=1 – 5}}</ref>

 

 

За задоволство на лорд [[Алфред Милнър]], британски върховен комисар за Южна Африка, преговорите през юни 1899 г. в [[Блумфонтейн]] се провалят и през септември 1899 г. британският [[министър за колониите]] [[Джоузеф Чембърлейн]] изисква пълни права за гласуване и представителство за уитландерите в Трансваал. [[Паул Крюгер]], президентът на Южноафриканската република, отправя ултиматум на 9 октомври 1899 г., давайки на британското правителство 48 часа да изтегли всичките си войски от границите на [[Южноафриканска република (Трансваал)|Трансваал]] и [[Оранжева свободна държава|Оранжевата република]], в противен случай Трансваал в съюз с Оранжевата република ще обявят война на Британската империя. Британското правителство отхвърля южноафриканския ултиматум и двете бурски републики обявяват война на Великобритания на 11 октомври 1899 г.

 

== Предистория ==

Южната част на африканския континент е доминирана през 19 век от поредица борби за създаване на единна държава. [[Берлинска конференция|Берлинската конференция]] от 1884 – 5 начертава граници между африканските владения на европейските сили, но също така задава предпоставки за по-нататъшни борби. Британците се опитват да анексират първо Южноафриканската република през 1880 г., а след това и Южноафриканската република и Оранжевата република през 1899 г. През 1868 г. британците анексират [[Лесото|Басутоленд]] в [[Дракенсберг|планините Дракенсберг]] след апел от [[Мошеш]], лидерът на смесена група африкански бежанци от [[Зулуско кралство|зулуските]] войни, които търсят британска защита от бурите.

 

 

=== Набег на Джеймсън ===

 

През 1895 г. е скроен план със съучастието на капския министър-председател [[Сесил Роудс]] и йоханесбургския златен магнат [[Алфред Бейт]] да се превземе [[Йоханесбург]] и да се прекрати контрола на трансваалското правителство. Колона от 600 въоръжени мъже (съставена главно от полицаи от [[Родезия]] и [[Бечуаленд]]) е поведена от д-р [[Леандър Джеймсън]] (администраторът в Родезия на [[Британска южноафриканска компания|Британската южноафриканска компания]], чиито председател е Сесил Роудс) през границата от Бечуаленд към Йоханесбург. Колоната е оборудвана с картечници Максим и няколко оръдия. Планът е да се направи тридневен устремен преход към Йоханесбург преди бурските [[командос]]и да могат да се мобилизират и щом пристигне там да предизвика въстание от предимно сред предимно британските уитландери, организирано от Реформения комитет. Трянсваалските власти обаче получават предупреждение за набега и го следят от момента на пресичане на границата. Четири дни по-късно уморената и обезсърчена колона е обкръжена близо до [[Крюгерсдорп]] в полезрението на Йоханесбург. След кратка схватка, в която колоната губи 65 убити и ранени, докато бурите губят само един, мъжете на Джеймсън се предават и са арестувани от бурите.<ref name="Thomas Pakenham p. 1 – 5"/>

Бурското правителство предава техните затворници от набега на британците за съдене. Д-р Джеймсън е съден а Англия за водене на набега. Британската преса и лондонското общество обаче, разпалени от анти-бурски и анти-германски чувства в [[джингоизъм|джингоитска]] истерия, третират д-р Джеймсън като знаменитост и герой. Въпреки че е осъден на 15 месеца затвор (които служи в затвора Холоуей), Джеймсън по-късно е награден като е назначен за министър-председател на Капската колония (1904 – 08) и в крайна сметка е помазан като един от основателите на Южноафриканския съюз. За съзаклятие с Джеймсън уитландерите членове на Реформния комитет са съден в Трансваалски съдилища и са намерени виновни за държавна измяна. Четирите лидери са осъдени на смърт чрез обесване, но тази присъда е заменена с 15 години затвор и през юни 1896 другите членове на комитета са освободени с глоба от £2,000 за всеки, които са платени от Сесил Роудс. Един член на комитета, Фредрик Грей, се самоубива в затвора в Претория на 16 май, и смъртта му става фактор за смекчаване на отношението на трансваалското правителсто към останалите затворници.

 

 

=== Ескалация и война ===

 

Набегът на Джеймсън очуждава много бури от Капската колония от британците и обединява трансваалските бури за президента Крюгер и неговото правителство. Той също води до съюзяване на Трансваал с [[Оранжева свободна държава|Оранжевата свободна държава]] (водена от президента [[Мартинус Стейн]]) против Британската империя. През 1897 е сключен военен пакт между двете републики. Президентът [[Паул Крюгер]] преоборудва трансваалската армия и внася 37 000 от последните пушки [[Маузер]] и 40 – 50 милиона патрона.<ref>R. Bester, ''Boer Rifles and Carbines of the Anglo-Boer War'', War Museum of the Boer Republics, Bloemfontein, 1994 (See also {{Harvnb|Wessels|2000|p=80}}).</ref> Купена е и най-добрата съвременна европейска артилерия.

 

Когато надвисне опасност, всичките бюргери (граждани) в един окръг организират военна част, наречена ''commando'' и ще си изберат офицери. Служител, наречен ''Veldkornet'' поддържа поименен списък, но няма дисциплиниращи функции. Всеки мъж носи собственото си оръжие, обикновено ловджийска пушка и собствения си кон. На тези, които не могат да си позволят пушка, им се дава такава от властите.<ref name="André Wessels 2000 p.80"/> Президентите на Трансваал и Оранжевата свободна държава подписват декрети да се съберат до една седмица и командосите могат да свикат между 30,000 – 40,000 мъже.<ref>{{Harvnb|Pakenham|1979|p=56}}</ref>

Мнозина може би са очаквали, че войната ще бъде лесно спечелена, както Първата бурска война.<ref>{{Harvnb|Wessels|2000|p=74}}</ref> Мнозина, включително много генерали, също имат чувството, че тяхната кауза е свещена и благословена от Бог.<ref>Fransjohan Pretorius, 'The Experience of the Bitter-Ender Boer,' in ''The Boer War'', ed. by John Gooch (London: Cass, 2000), p.179.</ref>

 

На обществени събирания, стрелбата по цели и голям спорт и практикуват стреляне по кокоши яйца, поставени на стълбове на 100 м разстояние. Те съставят експертна пехота с коне, използвайки всяко прикритие, от което да излеят унищожителен огън, използвайки модерните си, без пушек, пушки [[Маузер]]. Освен това, подготвяйки се за враждебни действия, бурите са придобили около сто от последните полеви оръдия [[Круп]], всичките теглени от коне, и разпръснати сред различните командосни групи и обсадни Le Creusot „Long Tom“. Уменията на бурите за адаптиране и превръщане в първокласни артилеристи, ги показва като многостранен враг.<ref>{{Harvnb|Pakenham|1979|p=30}}</ref> Трансваал също има разузнавателна служба, която се разпростира из Южна Африка и чиито обхват и ефективност са неизвестни за британците.<ref>{{Harvnb|Wessels|2000|p=81}}</ref>

 

Бурите удрят първо на 12 октомври [[битка при Краайпан|при Краайпан]], нападение, което оповестява нахлуването в Капската колония и колонията Натал от октомври 1899 г. до януари 1900 г. С елементи на скорост и изненада бурите бързо напредват към големия британски гарнизон в Лейдисмит и по-малките в Мафекинг и Кимбърли. Бързата бурска мобилизация води до бързи военни успехи срещу разпръснатите британски сили.

 

 

=== Първи британски опити за вдигане на обсадите ===

В този момент генерал Редвърс Хенри Булър, много уважаван командир, пристига в Южна Африка с големи британски подкрепления (включително армейски корпус от три дивизии). Булър първоначално възнамерява офанзива право към железопътната линия, водеща от [[Кейп Таун]] през [[Блумфонтейн]] към [[Претория]]. Откривайки при пристигането си, че британските войски в Южна Африка са под обсада, той разделя армейския си корпус на няколко раздалечени отряда, за да помогне на обсадените гарнизони. Една дивизия, водена от ген.-л-т Пол Метуен, трябва да последва Западната железница на север и да облекчи Кимбърли и Мафекинг. По-малка сила от около 3000 войници, водена от ген.-м. Уилям Гатакър трябва да поеме на север към железопътния възел при Стормберг, за да подсигури окръг Кейп Мидландс от бурските набези и местни бунтове от бурски граждани. Накрая самият Булър ще води голямата част от армейския си корпус, за да вдигне обсадата на Лейдисмит на изток.

 

 

== Втора фаза: Британската офанзива от януари до септември 1900 г. ==

Британското правителство приема тези поражения лошо и с продължаването на обсадите е принудено да изпрати още две дивизии плюс голям брой колониални доброволци. До януари 1900 това става най-голямата армия, изпратено отвъд морето от британците, наброявайки 180 000 войници като се търсят още подкрепления.

 

 

Булър напада Луис Бота отново на 5 февруари при [[битка при Ваал Кранц|Ваал Кранц]] и отново е победен. Булър отстъпва рано, след като изглежда, че британците ще бъдат изолирани в изложен плацдарм през р. Тугела и му е даден прякора „Sir Reverse“ (Сър Обратно) от някои от офицерите му.

Поемайки командването лично в Натал, Булър позволява цялостната посока на войната да забуксува. Заради тревоги за неговото представяне и негативни доклади от полето, той е заменен като главнокомандващ от фелдмаршал Фредерик Робъртс. Робъртс бързо събира напълно нов щабен екип и събира военни от близо и далеч: [[Хърбърт Кичънър]] (началник щаб) от Судан; Фредрик Бърнхам (началник на съгледвачите), американският съгледвач от Клондайк; Дейвид Хендерсън от щабния колеж; Невил Баулс Чембърлейн от Афганистан и Уилям Никълсън (военен секретар) от Калкута<ref>Daily Mail, issue 5810, page 4, 16 November 1914</ref> Подобно на Булър, Робъртс първоначално възнамерява да нападне директно по железопътната линия Кейп Таун – Претория, но отново подобно на Булър е принуден да помогне на обсадените гарнизони. Оставяйки Булър като командир в Натал, Робъртс съсредоточава основната си сила близо до [[Оранжева река|Оранжевата река]] и по Западната железница за силите на Метуен при р. Модер и се подготвя да направи широка обхождаща по фланга маневра, за да вдигне обсадата на Кимбърли.

 

Междувременно Робъртс преследва 7000-та армия на Пиет Кронье, която е изоставила Магерсфонтейн и се е отправила към Блумфонтейн. На армията на ген. Френч е заповядано да помогне в преследването като се отправи на 45 километров пробег към Паардеберг, където Кронье се опитва да пресече р. Модер. В [[битка при Паардеберг|битката про Паардеберг]] от 18 до 27 февруари Робъртс обгражда отстъпващата бурска армия на Кронье. На 17 февруари пинцерна маневра на кавалерията на Френч и на основната британска армия се опитва да превземе окопаната позиция, но фронталните атаки са некоординирани и лесно са отблъснати от бурите. Накрая Робъртс прибягва към бомбардиране на Кронье, но то отнема десет ценни дни, през които британците използват замърсената река Модер като воден източник, което води до епидемия от тиф, която убива много войници. Генерал Кронье е принуден да се предаде при Сърендър Хил (Хълма на предаването) с 4000 мъже.

 

В Натал, [[битка при Тугел Хайтс|битката при Тугела Хайтс]], която започва на 14 февруари е четвъртият опит на Булър за вдигане на обсадата на Лейдисмит. Въпреки подкрепленията, неговият напредък е болезнено бавен срещу твърда съпротива. На 26 февруари, след множество обсъждания, Булър използва всичките си сили в една тотална атака за първи път и най-сетне успява да предизвика прекосяване на Тугела и побеждава превъзхожданите по брой сили на Бота северно от Коленсо. След обсада, продължила 118 дни е постигнато вдигане на обсадата в деня след предаването на Кронье, но на цената на 7000 британски убити и ранени.

 

 

Британските наблюдатели вярват, че войната е приключила с превземането на двете столици. Бурите обаче преди това са се срещнали във временната нова столица на Оранжевата свободна държава в [[Кроонщад]] и планират [[партизанска война|партизанска]] кампания за нанасяне на удари по британските снабдителни и комуникационни линии. Първото сражение от тази нова форма на война е при Санас Пост на 31 март, където 1500 бури под командването на [[Кристиаан Де Вет]] напада водопроводните съоръжения на Блумфонтейн на около 35 км източно от града и нападат от засада конвой със силен ескорт, което нанася на британците 155 убити и ранени и пленяването на 7 оръдия, 117 фургона и 428 британски войници.<ref>N. G. Speed, ''Born to Fight''</ref>

След падането на Претория, една от последните официални битки в при [[битка при Дайъмънд Хил|Дайъмънд Хил]] на 11 – 12 юни, където Робъртс се опитва да отблъсне остатъците от бурската полева армия извън обсег за удар по Претория. Въпреки че Робъртс прогонва бурите от хълма, бурския командир, Луис Бота, не гледа на нея като на поражение, понеже нанася на британците повече жертви (общо 162 мъже), отколкото понася (50 убити и ранени).

 

 

=== Изпращане на военнопленници отвъд океана ===

Първите лагери извън Африка са отворени в [[Света Елена (остров)|Св. Елена]], които в крайна сметка получават около 5000 военнопленници. Около 5000 се изпратен в [[Шри Ланка|Цейлон]].<ref>[http://www.anglo-boer.co.za/pow/pow-camps-overseas.php Ango-Boer War Museum]</ref> Други военнопленници са изпратени в [[Бермуда]] и [[Индия]]. Общо около 26 000 военнопленници са изпратени отвъд океана.<ref>[http://www.anglo-boer.co.za/pow/pow-camps-overseas2.php Ango-Boer War Museum]</ref>

 

Системата блокови къщи изисква огромен брой войници за поддръжката си. Над 50 000 британски войници или 50 батальона, участват в служба по блоковите къщи, по-голям брой от приблизително 30 000-те бури в полето по време на партизанската фаза. В допълнение се използват до 16 000 африканци като въоръжени пазачи и за патрулиране на линиите нощем.<ref name="Jones">{{harvnb|Jones|1996}}</ref> Армията свързва блоковите къщи с огради от бодлива тел, за разделяне на широкото поле на по-малки райони.

 

Британците също прилагат политика на „[[изгорена земя]]“, според която те нападат всичко в контролираните области, което може да окаже поддръжка на бурските партизани с цел да се затрудни оцеляването на бурите. С помитането на селските области от британските войници, те систематично унищожават посевите, изгарят домове и ферми, отравят кладенци и интернират бурски и африкански жени, деца и работници в концентрационни лагери. Британците също установяват свои конни колони за набези в подкрепа на помитащите колони. Те се използват за бързо проследяване и безмилостно тормозене на бурите с оглед да ги забавят и да отрежат бягството им, докато помитащите колони ги настигнат. Много от 90-те подвижни колони, формирани от британците за участие в такива набези са смесица от британски и колониални войници, но те също имат голямо множество въоръжени африканци. Общия брой на въоръжените африканци, служещи в тези колони достига приблизително 20 000.

 

 

=== Оранжевата свободна държава ===

След като се допитва до трансваалските лидери, Де Вет се връща в Оранжевата свободна държава, където вдъхновява серия успешни атаки и набези от дотук спокойната западна част на страната, макар че понася рядко поражение [[битка при Ботавил|при Ботавил]] през ноември 1900 г. Много бури, които преди това са се върнали в своите ферми, понякога дали официална дума на британците, отново вземат оръжие. В късния януари 1901 г. Де Вет повежда подновено нападение срещу [[Капската колония|Капска колония]]. То е по-малко успешно, защото няма общо въстание на капските бури и мъжете на Де Вет са затруднени от лошо време и са безмилостно преследвани от британски сили. Те за малко успяват да избягат през [[Оранжева река|Оранжевата река]].

 

 

== Концентрационни лагери (1900 – 1902) ==

 

Терминът „[[концентрационен лагер]]“ се използва за описване на лагерите, оперирани от британците в Южна Африка през този конфликт и терминът става по-известен през този период.

=== Обществено мнение и политическа съпротива ===

Въпреки че общите избори във Великобритания през 1900 г., известни също като „изборите [[каки]]) водят до победа за Консервативната партия на гърба на скорошни британски победи срещу бурите, обществената подкрепа бързо се снижава, след като става явно че войната няма да е лесна и по-нататъшно неодобрение се развива след репортажи за третирането на бурски цивилни от Британската армия. Обществена и политическа съпротива за правителствената политика в Южна Африка относно бурските цивилни е изразена за пръв път в парламента през февруари 1901 г. под формата на атака на политиката на правителството и армията от радикалния либерален член на парламента [[Дейвид Лойд Джордж]].

 

Емили Хобхаус, делегат на Южноафриканския фонд за жени и деца в нужда, посещава някои от лагерите в Оранжевата свободна държава през януари 1901 г. и през май същата година се връща в Англия на борда на кораба ''Saxon''. Алфред Милнър, върховен комисар в Южна Африка също е на борда за ваканция в Англия, но не намира време за г-ца Хобхаус, гледайки на нея като на бурска симпатизантка и „нарушителка на реда“.<ref>{{Harvnb|Pakenham|1979|pp=531 – 32, 536+}}</ref> При завръщането си Хобхаус прави много за огласяването на страданието на лагерниците. Тя успява да говори с лидера на Либералната партия, [[Хенри Кемпбъл-Банерман]], който заявява, че е съответно разгневен, но не е склонен да поеме въпроса, тъй като неговата партия е разделена между империалистка и про-бурска фракции.

Поствоенната реконструкционна администрация се председателства от [[Алфред Милнър]] и неговата учила в Оксфорд „Детска градина на Милнър“. Тази малка група държавни служители има дълбок ефект върху региона, довеждайки в крайна сметка до [[Южноафрикански съюз|Южноафриканския съюз]]. “В периода след войната, имперска администрация, освободена от отговорност пред домашен електорат, започва да реконструира икономиката, вече базирана еднозначно на златото. В същото време британски държавни служители, общински служители и техните културни придатъци водят усилена работа в сърцевината на бившите бурски републики, помагайки да се създадат нови идентичности – първо като „британски южноафриканци“ и след това като „бели южноафриканци“. Някои учени с основание идентифицират тези нови идентичности като отчасти в основата на съюза, който следва през 1910 г. Въпреки че са предизвикани от [[бунт на Мариц|бурски бунт]] само четири години по-късно, те правят много за оформяне на политиката между двете световни войни и до днешен ден.”<ref>''The Modernization of the Zuid Afrikaansche Republiek: F. E. T. Krause, J. C. Smuts, and the Struggle for the Johannesburg Public Prosecutor's Office, 1898 – 1899''

Charles Van Onselen</ref>

Техниките против въстаници и уроците (ограничаване на движението, удържането на пространство, безмилостното целене на всичко и всеки, които могат да дадат поддръжка на партизаните, безмилостното тормозене чрез помитащи групи, заедно със сили за бързо реагиране, източниците и координацията на разузнаването и подхранването на местни съюзници), научени по време на бурската война се използват от британците (и други сили) в бъдещи партизански кампании, включително срещу малайските комунистически бунтовници по време на [[Малайско извънредно положение|Малайското извънредно положение]]. През Втората световна война британците възприемат някои от концепциите за извършване на набези от бурските командоси, когато, след [[битка за Франция|битката на Франция]], те създават свои собствени специални сили за набези и в признание на някогашните си врагове избират името [[Британски командоси]].

 

Много бури се противопоставят на водене на война за Великобритания, особено срещу Германия, която е симпатизирала на тяхната борба. Голям брой битереиндери и техни съюзници участват във въстание, известно като [[бунт на Мариц]]. То бързо е потушено и през 1916, на водещите бурски бунтовници от въстанието им се разминава леко (особено в сравнение със съдбата на водещите ирландски бунтовници от [[Великденско въстание|Великденското въстание]]), с присъди за затвор от шест до седем години и тежки глоби. Две години по-късно те са освободени от затвора като Луис Бота признава стойността на помирението. След това битеиндерите се съсредоточават върху политическа организация в конституционната система и създават [[Национална партия (РЮА)|Национална партия]], която поема властта през 1948 г. и доминира политиката на Южна Африка до 1994 г. като прилага системата [[апартейд]].

 

|-

! colspan="5" style="background:#ccf;"| Добив на злато от Витватерранд <br> 1898 до 1910<ref name="Yap1996">{{cite book |title=Colour, Confusion and Concessions: The History of the Chinese in South Africa |last1=Yap |first1=Melanie |last2=Leong Man |first2=Dainne |year=1996 |publisher=Hong Kong University Press |location=Hong Kong |isbn=962-209-423-6|page=510 }}</ref>{{rp|134}}

 

=== Коне ===

Броят коне, убити по време на войната е безпрецедентен в дотогавашното военно дело. Например в [[обсада на Кимбърли|обсадата на Кимбърли]], кавалерията на Френч губи 500 коне за един ден. Загубата е особено тежка сред британските сили по няколко причини: претоварване на конете с ненужно оборудване и принадлежности за оседлаване, недаване на почивка и аклиматизация на конете след дълго морски пътувания и, по-късно във войната, лошо управление от неопитни ездачи и отдалечен контрол от безучастен личен състав.<ref>{{Cite book|last=McElwee|first=William|title=''The Art of War: Waterloo to Mons''|publisher=Purnell|location=London|year=1974|isbn=0-253-31075-X|pages=223 – 229}}</ref> The average life expectancy of a British horse, from the time of its arrival in Port Elizabeth, was around six weeks.<ref name="hayes-213">{{Cite book|last=Hayes|first=Matthew Horace|title=Horses on board ship: a guide to their management|publisher=Hurst and Blackett|location=London|year=1902|pages=213 to 214|url=http://www.archive.org/details/horsesonboardshi00haye|accessdate=6 август 2009}}</ref>