Северен централен район за планиране: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Върбишкият проход не е на границата на Северен централен район, а на Северозападен |
Пълно описание на областта базирано на учебника по география за 10ти клас. |
||
Ред 12:
'''Северният централен [[район за планиране]]''' на [[България]] включва областите: [[Област Велико Търново|Велико Търново]], [[област Габрово|Габрово]], [[област Разград|Разград]], [[област Русе|Русе]] и [[Търговище (област)|Търговище]]. Административен център е град [[Русе]].
== Географско положение, граници и големина ==
Северният централен регион има преходно географско положение.
Регионът се характеризира с благоприятно географско положение. На север има широк допир с р. [[Дунав]]. През [[Дунав мост]] минава транспортният европейски коридор № 9. На неговата територия се кръстосват пътища, които свързват столицата и [[Югозападен район за планиране|Югозападна България]] със [[Североизточен район за планиране|Североизточна България]] и Северното черноморско крайбрежие, а дунавското крайбрежие през проходите в [[Стара планина|Средна Стара планина]] - с [[Южна България]]. Тук преминава най-важната меридионална жп линия [[Русе]]-[[Подкова (село)|Подкова]]. На изток рагионът достига до сухоземната ни граница с [[Румъния]], която е все още слабо усвоена.
== Природна среда ==
=== Климат и полезни изкопаеми ===
Липсата на важни енергийни и минерални ресурси, летните засушавания и други неблагоприятни климатични явления, ограниченото горско богатство създават проблеми и налагат внос на липсващи ресурси. Полезните изкопаеми са ограничени. Наличието на находища на висококачествени [[Глина|глини]] (с. [[Бутово]], [[Полски Тръмбеш]], [[Горна Оряховица]], [[Севлиево]]), [[базалт]], [[Варовик|варовици]], [[Пясъчник|пясъчници]] стимулира развитието на керамичната промишленост и промишлеността за строителни материали.
=== Води ===
Водните ресурси се формират от водите на [[Янтра]], [[Росица (река)|Росица]] и [[Русенски Лом]]. Използват се комплексно, като са построени язовири, създадени са напоителни системи, добива се електроенергия във ВЕЦ "Росица I" и "Росица II". Реките в [[Лудогорие|Лудогорието]] и [[Добруджа]] са с непостоянен режим и пресъхват през лятото. Минералните води са предпоставка за развитие на балнеолечението ([[Вонеща вода]] и др.). Недостигът на водни ресурси е един от сериозните стопански проблеми на региона.
=== Почви ===
Почти 1/2 от от площта на региона е заета от обработваеми земи, а около 8-10% са заети от естествени ливади и пасища.
=== Гори ===
Регионът разполага с големи запаси на [[Бук|букова дървесина]]. Те са разположени предимно в [[Стара планина]], където има известни запаси и на [[Иглолистни|иглолистна дървесина]]. В [[Предбалкан|Предбалкана]] преобладават [[Дъб|дъбовите гори]]. Запасите на дървесина не задоволяват потребностите на региона.
== Население и селищна мрежа ==
Броят на населението на региона непрекъснато намалява. Това е резултат от активни миграционни процеси и отрицателен [[Естествен прираст в България|естествен прираст]]. Гъстотата на населението е под средната. Населението е неравномерно разположено по територията. Регионът има ограничени възможности за възпроизводство на населението и работната сила. Висок е делът на населението в нетрудоспособна възраст, сравнен с този за страната. Характерна особеност на селищната мрежа до 1995 г. е наличието на голям брой махали и колиби. Сега те имат статут на села.
== Стопанство и социална среда ==
Кръстопътното географско положение с най-голямото дунавско пристанище, значителните агроклиматични, рекреационни и поземлени ресурси са благоприятни фактори за стопанското развитие на региона. Регионът създава скромен дял от 8,1% от националния [[Брутен вътрешен продукт|БВП]] и се нарежда на предпоследно място сред останалите региони. Водещ сектор в стопанството му, както за всички региони, е обслужващата сфера с 56% в брутната му добавена стойност.
В икономическия му профил се наблюдава запазване на позициите на промишлеността с дял от една трета от брутната добавена стойност на региона. В същото време земеделието губи позиции за сметка на обслужващата сфера. Притокът на преките чуждестранни инвестиции в Северния централен е твърде ограничен, едва 3,8% за 2010 г., което нарежда региона на последно място със [[Северозападен район за планиране|Северозападния регион]].
=== Първичен сектор ===
{{Основна|[[Първичен икономически сектор]]}}
==== Земеделие ====
Преобладаващият низинно-равнинен релеф, благоприятният климат и плодородните почви са отлична предпоставка за земеделската специализация на региона. Снабдеността със земеделска земя на жител е важен фактор за растениевъдството. Тя е най-високата у нас заедно със [[Северозападен район за планиране|Северозападния регион]]. Това се дължи на преобладаващия нисък релеф и намаляващото население на региона. Само около 20% от земята тук са ливади. Останалата земеделска земя е обработваема и се засява основно със зърнени и технически култури. Дяловото участие на зърнените и техническите култури е най-високо, което е типично за всички северни региони. Земеделието както във всички региони е с разпокъсана собственост, малко поливни площи, остаряла техника и недостиг на инвестиции.
Зърнопроизводството е традиционен и водещ отрасъл. [[Царевица|Царевицата]], [[Ечемик|ечемикът]] и [[Пшеница|пшеницата]] в региона заемат най-голям дял от засетите им площи в страната. Отглеждат се в [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]]. Регионът дава съответно и значителен дял от националното производство на пшеницата и царевицата, а по производство на ечемик той заема челно място малко пред [[Югоизточен район за планиране|Югоизточния регион]]. Техническите култури се отглеждат също в Дунавската равнина. Най-голямо производство имат [[Слънчоглед|слънчогледът]], което непрекъснато нараства, и [[Захарно цвекло|захарното цвекло]], което е свързано със захарните заводи в [[Русе]] и [[Горна Оряховица]]. Друга важна култура е [[Тютюн|тютюнът]]. Отглеждат се едролистните тютюни Вирджиния и Бърлей. Регионът заема най-голям дял в площите и производството на [[Фураж|фуражната]] култура - [[люцерна]] за сено с 40% от националното производство.
Южните склонове на хълмистите земи са подходящи за отглеждане на [[Лозе|лозя]], а северните на [[Овощарство|овощя]]. Лозарството е традиционен отрасъл, с ясно изразена специализация във [[Велико Търново (област)|Великотърновско]] и [[Русе (област)|Русенско]].
Зеленчукопроизводството е добре развито по поречията на реките [[Янтра]] и [[Дунав]] и около големите градове. В региона - в [[Силистра (област)|Силистренско]] и [[Разград (област)|Разградско]], са едни от най-обширните у нас площи с [[фасул]] и други варива.
Овощарството отстъпва по значение на другите растениевъдни подотрасли. [[Кайсия|Кайсиевите]] овощни градини в Силистренско са най-обширните у нас и произведените кайсии дават 81% от националното производство. В [[Предбалкан|Предбалкана]] има сливови насаждения.
==== Животновъдство ====
Животновъдството е многоотраслово и добре развито навсякъде в региона. Планинските земи създават условия за пасищното животновъдство. Фуражната база е разнообразна. Като зърнопроизводителен регион той осигурява концентриран фураж, а обширните му площи с люцерна - тревни фуражи. Най-важното значение има свиневъдството. Регионът е на първо място по брой на свине и прици у нас. Той е първенец и по производство на яйца. Северен централен регион има малък дял от броя на говедата, овцете и козите у нас. Регионът обаче заема челно място по брой пчелните семейства.
==== Добивна промишленост ====
Съществено място в първичния сектор заема добивната промишленост с добива на нерудни полезни изкопаеми. Най-голямо значение има добивът на [[каолин]] край градовете [[Ветово]] и [[Сеново]] и варовици в [[Русе (област)|Русенско]]. От река [[Дунав]] се добиват големи вещества инертни материали.
=== Вторичен сектор ===
{{Основна|[[Вторичен икономически сектор]]}}
Отрасълът произвежда 9,2% от промишлената продукция в страната. По този показател регионът заема последно място заедно със Северозападния регион. Промишлената му специализация е в ХВП, машиностроенето, леката и химическата промишленост, промишлеността за строителни материали.
==== Електроенергия ====
Производството на електроенергия е съсредоточено в двете [[ТЕЦ]] край Русе на базата на вносни украински въглища и малки централни в Свищов, Силистра, Разград. Регионът изпитва недостиг на електроенергия и разчита на внос.
==== Машиностроене ====
Втори по значение отрасъл за региона е машиностроенето и металообработването и заедно с електронното и електротехническото машиностроене те дават 24,7% от брутаната добавена стойност на региона. Машиностроенето има сложна отраслова структура, формирана в периода до 1989 г. Важно място заема селскостопанското машиностроене, развито в Русе. С него са свързани други предприятия в околните малки селища, които вече са закрити. Центровете на транспортното машиностроене са Русе за речни кораби и [[Тутракан]] - за малки речни съдове. Пътнически жп вагони се произвеждат в [[Дряново]], пътни строителни машини - в [[Дебелец]], а [[Електротелфер|електротелфери]] - в [[Габрово]], [[Велико Търново]] и [[Горна Оряховица]]. Северният централен регион е най-големият производител у нас на батерии, душове и кранове в предприятието в [[Севлиево]], което има износ за [[Европа]] и [[Съединени американски щати|САЩ]]. В региона са застъпени разнообразни производства на електронното и електрическото машиностроене. Някои от тях са уникални за страната, като производството на организационна техника в [[Силистра]], електроизмерителни уреди и печатни платки в Русе. Производството на кабели е концентрирано в Севлиево, като това предприятие е едно от трите в България. В Горна Оряховица и [[Стражица]] се произвеждат домакински уреди.
==== Химическа промишленост ====
Химическата промишленост също заема важно място в региона. Тя присъства в Северния централен регион с комбината за изкуствени влакна "Свилоза" в [[Свищов]], предприятията за пластмасови изделия в [[Габрово]] и [[Велико Търново]]. Бои, лакове безир, латекс и изкуствени кожи се произвеждат в Русе. Най-старото химическо предприятие у нас, създадено преди [[Втора световна война|ВСВ]], е предприятието за смазочни масла в Русе. Водещо фармацевтично предприятие за региона е комбинатът за антибиотици в Разград. В Силистра има завод за каучукови изделия. Производствата на някои от тези предприятия са уникални за страната и продукцията им се изнася.
==== Строителни материали ====
Промишлеността за строителни материали, стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост разполагат със солидна суровинна база от каолин, кварцов пясък и глини и са специализиращи отрасли за региона. Северният централен регион е водещ в производството на [[Тухла|тухли]] и [[Керемида|керемиди]] от богатите находища на глини. Те са пръснати в множество селища, но най-голямото от тях е модерното предприятие в Силистра за покривни керемиди на австрийската фирма "Брамак". Друго предприятие с национално значение в региона е заводът за фаянсови и керамични изделия в [[Исперих]], което работи за износ. Предприятието за плоско стъкло и порцелан в [[Разград]] е в несъстоятелност, но се очаква голяма китайска компания да инвестира в модернизацията му.
==== Хранително-вкусова промишленост ====
Водещ промишлен отрасъл за региона е хранително-вкусовата промишленост, която дава около една шеста от продукцията на отрасъла в България. Застъпени са почти всички нейни подотраслим което се дължи на богатата ѝ суровинна база. Развитието на зърнопроизводството в региона и наличието на значително потребление са фактори за развитието на мелничарската промишленост в Русе, Силистра, Велико Търново, Севлиево, Свищов и др.
Важен подотрасъл на региона е месната промишленост. Най-големите предприятия за месо и месни продукти се намират в потребителските центрове - Русе, Силистра и 0Велико Търново. Мандрите за сирене и кашкавал са разположени близо до суровината (с. [[Калипетрово]]), а млекопреработването - в големите градове. Винопроизводството е подотрасълм с който регионът участва най-активно на националния и международния пазар. Основните му центрове са [[Лясковец]], [[Сухиндол]], [[Павликени]], Велико Търново, Свищов, Русе, Силистра, [[Бяла (община в област Русе)|Бяла]]. В Силистра се произвежда кайсиева ракия по оригинална технология.
Като основен производител на слънчоглед, регионът развива производството на олие с центрове Русе, Силистра, [[Лясковец]] и [[Полски Тръмбеш]]. В региона функционира една от най-старите пивоварни в България - [[Болярка (компания)|"Болярка"]], Велико Търново. Консервната промишленост е подотрасъл с традиции и богата суровина. Произвеждат се разнообразни видове консерви в Горна Оряховица, [[Дебелец]] и Севлиево, Свищов (десетки храни), Русе, Силистра, гъбени консерви (с. [[Красен (област Русе)|Красен]], Русенско), Разград, [[Исперих]], [[Кубрат (град)|Кубрат]], [[Сливо поле]] и др.
==== Лека промишленост ====
Леката промишленост има традиции в региона с производството на вълнен текстил в Габрово и Севлиево, памучен текстил в Русе и Силистра, кожени изделия в Габрово и трикотаж в [[Трявна]], чорапи в Русе и обувки в Габрово.
=== Третичен сектор ===
{{Основна|[[Третичен икономически сектор]]}}
Третичният сектор има най-висок дял в брутната добавена стойност на региона (56%). Най-динамичните отрасли в тои сектор през последните години са съобщенията в резултат на ускореното развитие на пазара на мобилните комуникации и финансовите услуги.
==== Транспорт ====
Транспортът играе важна роля в стопанството на региона. Важни фактори за развитието му са двата еврокоридора (№ 7 и № 9), автомагистрала [[Хемус (магистрала)|"Хемус"]], жп линия [[София]]-[[Варна]], които пресичат територията на региона и излазът им на р. [[Дунав]]. Гъстотата на шосейната мрежа тук е най-висока за всички региони, но регионът е също с най-голям дял третокласни пътища и е единствен регион без изграден магистрален път. През територията на Русе-[[Каспичан]] с отклонение за Силистра, които обслужват и международните потоци в североизточна посока. Северният централен регион е един от регионите с добре развита жп мрежа. 69,2% от нея е електрифицирана и това е повече от средния показател за страната (67,2%). Регионът обаче е с много малко удвоени жп линии (едва 14,1%). Тук се намира най-важният жп възел в Северна България - [[Горна Оряховица]].
Водният транспорт се осъществява по р. Дунав. [[Пристанище Русе|Русе е най-голямото наше дунавско пристанище]]. По-малко транспортно значение имат пристанищата Свищов, [[Тутракан]] и Силистра. При Русе, Свищов и Силистра има [[Ферибот|фериботни]] връзки. През територията на региона преминава трасето на газопреносния пръстен на България.
==== Туризъм ====
Северният централен регион разполага с достатъчно туристически ресурси за развитието на културен, екологичен и селски туризъм. В региона е съсредоточена голяма част от културно-историческите паметници на страната. Само в област [[Велико Търново (област)|Велико Търново]] са разположени около 140 паметника на културата и около 15 манастира ("Търновска Света гора").
== Териториални различия ==
Липсата на единен притегателен стопански, административен и транспортен център, както и ориентацията на транспорта към транзитни превози са довели до значителни различия между големите селища и селските територии. Слаби са и връзките между отделните краища на региона. Повечето от селищата се обезлюдават.
След влизането на България в [[Европейски съюз|ЕС]] нараства ролята на трансгранични преходи между България и Румъния в региона Свищов-[[Зимнич]], Русе-[[Гюргево]], Силистра-[[Кълъраш]].
== Екологична ситуация ==
Стопанската дейност е довела до сериозни нарушения на природната среда - обезлесяване, развитие на ерозионни и свличащи процеси (в района на Тутракан), замърсяване на въздуха (в районите на Русе и Силистра). Нарушена е природната среда в районите за добив на каолин и на строителни материали. Участъци от по-големите реки след промишлени центрове са замърсени. Влошено е и качеството на въздуха около тях. Около 20 хил. дка са замърсени с тежки метали. Провеждат се мероприятия за решаване на екологичните проблеми.
== История ==
| |||