Северозападен район за планиране: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Частично описание на областта базирано на учебника по география за 10ти клас. |
Пълно описание на областта базирано на учебника по география за 10ти клас. |
||
Ред 41:
Крайно неблагоприятната демографска ситуация в региона определя съществуването на редица проблеми като обезлюдаване на пограничните и планинските територии, влошаване на възрастовата структура на населението и качеството на работната сила, чиито брой непрекъснато намалява. Относителният дял на градското население е по-нисък от този за страната. В етническото отношение регионът се отличава с нисък дял [[Турци в България|турско]] население (1,8%) и висок дял на [[Цигани в България|ромите]] (6,6%).
== Стопанство и социална среда ==
Северозападният регион има най-малък принос към съвкупния [[Брутен вътрешен продукт|БВП]] на страната - само 7,4%. От икономическите сектори най-голям принос в брутната му добавена стойност се пада на обслужващата сфера (53%). Регионът има земеделска специализация и формира най-висок дял в земеделската продукция на България след [[Южен централен район за планиране|Южен централен регион]]. От промишлените отрасли Северозападният регион се специализира в електропроизводството и ХВП. Непривлекателене за чужди инвестиции и техният размер за 2010 г. есамо 2,5%. Предпочитани области за инвестиране са [[Плевен (област)|Плевенска]] и [[Ловеч (област)|Ловешка]] област.
=== Първичен сектор ===
{{Основна|[[Първичен икономически сектор]]}}
==== Земеделие ====
Растениевъдната специализация на региона се определя от низинно0равнинния релеф, благоприятния климат и плодородните почви. Населението в региона намалява, което води донай-високата снабденост със земеделска земяна жителу нас заедно със [[Северен централен район за планиране|Северния централен регион]]. Около 30% от земята тук са ливади. Останалата земеделска земя е засята основно със зърнени и технически култури. Дяловото участие назърнените и техническите културие най-високо, което е типично за всички северни региони.
Зърнопроизводството е традиционен отрасъл. Тук са най-големите площи, засети с [[пшеница]] и [[овес]] в страната. Площите на [[Царевица|царевицата]] и [[Ечемик|ечемикът]] също са едни от най-обширните у нас. Регионът дава съответно и значителен дял от националното производство на ечемик, а по производство на пшеница и царевица той заема челно място.
От техническите култури северозападният регион засява най-много слунчоглед и дава най-голяма продукция от него в България. Във [[Видин (област)|Видинско]] върху ограничени площи се отглежда едролистния тютюн "Виржиния", край захарните заводи в [[Лом]] и [[Долна Митрополия]] - [[захарно цвекло]].
Хълмистите земи в региона благоприятстват лозарството, което се развива в Плевенско и по дунавското крайбрежие. Овощарството е традиционен отрасъл. В Троянско са едни от най-обширните сливови градини, а в Берковско са насажденията от [[Ягода|ягоди]], [[касис]] и [[Малина|малини]]. От тук идва най-голямата ягодова реколта у нас след южния централен регион. В крайдунавските низини и по поречията на реките се развива зеленчукопроизводството, което осигурява суровина на консервната промишленост.
Богата фуражнабазачрез зърнопроизводството в региона е основният фактор за развитието на животновъдството, макар чепроизводството ѝ намалява и предизвиква спад в отрасъла. Това нарежда региона на последно място по брой на отглеждани животни при важните подотрасли като говедовъдство и овцевъдство. Единствено биволовъдството (22%) и козевъдството, заедно с Югозападния регион, имат челни позиции по брой животни. Животновъдството е многоотраслово, но екстензивно. Разположението е повсеместно. Риболовът е застъпен по р. Дунав и регионът има големи възможности за развитието му във връзка с програма на [[Европейски съюз|ЕС]].
В Северозападния регион се извършва добив на медна руда и нерудни полезни изкопаеми.
=== Вторичен сектор ===
{{Основна|[[Вторичен икономически сектор]]}}
Регионът е на последно място в страната по произведена промишлена продукция. Водещи по дялово участие в промишлената му продукция са енергетиката, [[Хранително-вкусова промишленост|ХВП]], отчасти машиностроенето и електрониката, което определя едностранната му специализация.
==== Енергетика ====
Регионът има водещо място в енергетиката на България и осигурява 38% от електропроизводството у нас с [[АЕЦ „Козлодуй“|АЕЦ "Козлодуй"]], макар и с намалени мощности след спирането на III и IV блок в края на 2006 г. С национално значение е строежът на [[АЕЦ „Белене“|втората АЕЦ край Белене]], който започва през 1980 г. и продължава до 1990 г., след което е замразен и през 2012 г. прекратен.
==== Цветна металургия ====
Цветната металургия, доскоро представена от производството на черна мед на [[Елисейна|гара Елисейна]], вече не работи.
==== Машиностроене ====
Машиностроенето и металообработването заедно с електрониката и електротехниката са специализиращи в региона. Произвеждат се електродвигатели в Троян, Ловеч и Тетевен, металорежещи машини в Троян. Някои от производствата са единствени по рода си в България като производството на бормашини и други електроинструменти в Ловеч, батериите в Никопол, стоманените въжета в Роман, водните помпи във Видин. В Ловеч се произвеждат велосипеди и делтапланери, а наскоро започна и производството на леки автомобили с китайски инвестиции. Електротехническата и електронната промишленост са представени от производстватана акумулатори в Монтана.
==== Химическа промишленост ====
Доскоро един от големите химически предприятия на региона са "Химико" [[Враца]] за синтетичен [[амоняк]] и [[карбамид]], предприятията за автомобилни гуми и [[Полиамид|полиамидни влакна]] във [[Видин]], предприятия за автомобилни гуми и полиамидни влакна във Видин, каучукови изделия в [[Кула (град)|Кула]], пластмаси в [[Берковица]] и [[Монтана]] и смазочни масла в "Плама" [[Плевен]], който почти е преустановил дейност. Регионът има позиции във фармацевтичното производство със завода в [[Троян]].
==== Строителни материали ====
Развитието на промишленост за строителни материали се базира на промишлените запаси от гипса ([[Кошава (село)|Кошава]]) и значителна част от цимента у нас ([[Бели извор]], [[Враца (област)|Врачанско]], [[Златна Панега]] и [[Плевен]]). Мраморни плочи се произвеждат в [[Берковица]], а подова кермика в [[Монтана]]. Регионът създава значителна част от тухлите и керемидите у нас. На базата на богатите находища от глини те се произвеждат в множество градове в региона. Във Видин работи завод за костен порцелан за битови нужди, а в плевен - за стъклен амбалаж.
==== Дървопреработка ====
Дървопреработващите предприятия в Монтана, Берковица, [[Белоградчик]], [[Тетевен]], [[Троянски кон|Троян]] обработват местна и вносна дървесина. Във [[Враца]], [[Троян]] и [[Ловеч]] се произвеждат мебели. В региона има производствата на велпапе, картон и хартиен амбалаж.
==== Хранително-вкусова промишленост ====
Поради разнообразното земеделско производство в региона са застъпени почти всички подотрасли на [[Хранително-вкусова промишленост|ХВП]]. Продукцията ѝнамалява зарадикризата в земеделието и сега дава 8% от националното производство. Мелничарската промишленост присъства в почти всички по-големи градове на региона. Произвеждат се брашно, различни макаронени изделия и фуражи (Видин, Монтана, [[Дунавци]]). Производството на консерви е с традиции в региона. Центровете му са [[Бойчиновци]], Видин, [[Бяла Слатина]], [[Лом]], [[Ловеч]] и [[Плевен]]. Широко отглежданият слънчоглед в региона се преработва в предприятията за растителни масла в Бойчиновци, Видин, [[Кнежа]]. Животновъдството дава суровина за месната и млечната промишленост, чиито центрове са почти навсякъде в региона. Пивото на региона идва от [[Алмус (бира)|"Алмус"]] в Лом, [[Леденика (бира)|"Леденика"]] в [[Мездра]] и [[Плевенско пиво|"Плевенско пиво"]]. Вина се произвеждат в Плевен, Видин, Монтана, Враца, а в Берковица - плодови вина. Заводите за захар са в Лом (които са пред фалит) и Долна Митрополия. В Плевен и Видин се произвеждат [[Цигара|тютюневи изделия]].
==== Лека промишленост ====
Леката промишленост е силно стеснила производството си в последно време. Някогашните текстилни предприятия във Враца, Мездра и Бяла Слатина не работят. Производство на кожени изделия в Ловеч е с традиции. [[Килим|Килимарството]] в [[Чипровци]] е уникално с ръчно тъканите килими. Както в други региони, така и в Северозападния регион успешно се развива шивашката и трикотажната промишленост в Бяла Слатина, Плевен, Видин.
=== Третичен сектор ===
{{Основна|[[Третичен икономически сектор]]}}
Третичният сектор заема водещо място с най-голям дял в стопанството на региона.
==== Транспорт ====
Транспортът играе важна роля с двата еврокоридора (№ 7 и № 4), автомагистрала "Хемус", важни жп линии, които пресичат територията на региона, и излаза му на р. Дунав. Гъстотата на шосейната мрежа тук не е висока и Северозападният регион е сред регионите с най-голям дял третокласни пътища и едва 7 км магистраленпът. През територията му минават главните жп линии София-Варна и Видин-София-Кулата, които обслужват и международните потоци в тези направления. След построяванетона втория мост над река Дунав трафикът ще се увеличи. 67% от жп мрежата му е електрифициранаи и това е средният показател за страната. Регионът е добре осигурен с удвоени жп линии, които са една трета от всички линии в националната мрежа. Част от жп линиите с местно значение са закрити.
Важно значение за водния транспорт на региона имат голямото [[пристанище Видин]] с ферибота до [[Калафат]] и свободната безмитна зона. По-малко транспортно значение имат пристанищата на Лом, [[Сомовит]], [[Белене]] и [[Никопол]]. През територията на региона преминава трасето на газопреносния пръстен на България.
==== Туризъм ====
Регионът разполага с туристически ресурси, но развитието му е неудовлетворително. Хотелите и реализираните нощувки в тях са най-малко от останалите региони и в пъти по-малко от най-развитите региони в това отношение.
==== Търговия ====
Търговията, образователните, здравните и други услуги имат неудовлетворително развитие и са съсредоточени в големи селища. Открити са едно висше училище в Плевен и филиали на някои университети.
== Териториални различия ==
Най-гъсто заселени и икономически развити са териториите около основните пътища в региона. Обезлюдяването и стопанското изоставане по западните граници са взели големи размери. Общините Берковица и Вършец попадат в зоната на влияние на столицата. Концентрирането на промишлеността и на бизнеса в областните градове засилва вътрешнорегионните различия в заетостта, доходите и качеството на живот.
== Екологична ситуация ==
Стопанската дейност в регионае довела до нарушаването на природната среда в местата за добив на полезни изкопаеми, около промишлените центрове Плевен, Ловеч, Монтана, Враца, Видин, Козлодуй, Мездра и др. Участъци от по-големите реки след промишлени центрове са с влошено екологично състояние. Над 80 хил. дка са замърсени с тежки метали. В редица райони на Предбалкана и Дунавската равнина е развита ерозията. Провеждат се залесителни мероприятия в планинските райони. Необходими са неотложни мерки за решаване насъществуващите екологични проблеми.
<br />
[[Категория:Райони за планиране в България| ]]
| |||