Уикипедия

Разорението на тракийските българи през 1913 година: Разлика между версии

Статия Беседа

Разорението на тракийските българи през 1913 година (редактиране)

Версия от 01:33, 19 май 2020

2 байта изтрити ,  преди 3 години
редакция без резюме
ВизуаленУикитекст
м (Премахнати редакции на Ilianpetrov98 (б.), към версия на Vodnokon4e)
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
'''„Разорението на тракийските българи през 1913 г.“''' е [[книга]], издадена от [[Любомир Милетич]] през [[1918]] г., която описва масовото изтребление и прогонване, на които са подложени българите в [[Източна Тракия]] и [[Източните Родопи]]. Авторът анкетира стотици бежанци от тези места, след което подробно излага насилията и жестокостите, на които са били подложени те от страна на [[Османска империя|османската]] армия и [[башибозук]].
 
Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцид и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия по време и скоро след [[Междусъюзническата война]]. Извършвано от Османската армия и турски башибозук, засегнатитзасегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи (днес в Одрин, Лозенград и Текирдаг провинциите в Турция, Западна Тракия в Гърция, както и югоизточната част на Българска Тракия). Тези събития са описани от български академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация Карнеги за международен мир в доклада си от 1914 за балканските войни. [1]Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи. [4] Убитите тракийски българи се оценяват да са 50 000-60 000, което е 20 % от българското население в Тракия, останалите българи християни са прогонени. [2]
 
е области включват Източна Тракия и Източните Родопи (днес в Одрин, Лозенград и Текирдаг провинциите в Турция, Западна Тракия в Гърция, както и югоизточната част на Българска Тракия). Тези събития са описани от български академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация Карнеги за международен мир в доклада си от 1914 за балканските войни. [1]Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи. [4] Убитите тракийски българи се оценяват да са 50 000-60 000, което е 20 % от българското население в Тракия, останалите българи християни са прогонени. [2]
 
Когато военните действия между Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния срещу България са в пълен ход, Османската империя се възползва от ситуацията, за да възстанови някои от бившите си владения в Тракия, включително Одрин. В началото на юли 1913 г. османските сили пресичат българската граница от линията [[Мидия-Енос]], уредена от Лондонския мирен договор през май 1913. Понеже българските войски са прехвърлени на фронта със Сърбия и Гърция, османската армия нахлува в посока север и запад без тежки битки. По този начин реокупираните територии са дадени обратно на Османската империя с Договора на Константинопол, подписана на 16 септември. Въпреки това масовото изтребление и етническото прочистване в областта продължава от турците, дори и след тази дата. Скоро след края на военните действия Милетич интервюира стотици бежанци от тези области, сам пътувал в местата, където тези трагични събития се случват и систематично и детайлно описва жестокостите. Цялата общност на тракийските българи е унищожена.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:MobileDiff/10270079“.