VX (химическо оръжие): Разлика между версии

'''VX''' е името на нервнопаралитичен газ открит случайно от британците през 1952. Използването му е забранено от Конвенцията за забрана на химичните оръжия. '''VX''' е изключително токсично синтетично химично съединение в класа на органофосфор, по-специално тиофосфонат. В класа на нервните агенти, тя е разработена за военна употреба в химическа война след превод на по-ранни открития на органофосфатна токсичност в пестицидните изследвания. В чиста форма '''VX''' е мазна, относително нелетлива течност с кехлибарен цвят. Поради ниската си волатилност, '''VX''' продължава да съществува в среда, където е разпръсната. '''VX,''' кратко за "отровен„отровен агент Х"Х“, е най-известният от естери на Tammelin, наречен за член на шведския Национален институт за изследване на отбраната, който първо ги изучава. Сега една от по-широка V-серия агенти, те са класифицирани като нервни агенти и са били използвани като химическо оръжие в различни записани смъртоносни атаки. '''VX''' смъртни случаи възникват при излагане на десетки микрограма количества чрез вдишване или абсорбиране през кожата; Така '''VX''' е по-мощен от сарин, друг нервен агент със сходен механизъм на действие. При такава експозиция тези средства сериозно нарушават сигнализацията на тялото между нервната и мускулната система, което води до продължителна нервно-мускулна блокада, слаба парализа на всички мускули в тялото, включително диафрагмата, и смърт чрез задушаване. Опасността от VX, в частност, е в пряко излагане на химическия агент, който продължава, когато е диспергиран, а не чрез изпаряването му и се разпределя като изпарение (т.е. не е "опасност„опасност от изпаряване"изпаряване“). VX се счита за оръжие за отхвърляне на района поради тези физични и биохимични характеристики. Като химическо оръжие тя се категоризира като оръжие за масово унищожение и е забранено от Конвенцията за химическите оръжия от 1993 г., при която производството и складирането на VX над 100 грама годишно е забранено. Единственото изключение е "изследователски„изследователски, медицински или фармацевтични цели извън един малък обект в съвкупно количество, който не надвишава 10 кг годишно за съоръжение"съоръжение“.

Натрупването на ацетилхолин в мозъка също предизвиква невронална ексцитотоксичност, поради активирането на никотиновите рецептори и освобождаването на глутамат. Изключителната токсичност на VX се дължи отчасти на факта, че инхибиторът е проектиран да бъде отлична структурна имитация за преходното състояние на естествения субстрат (ацетилхолин) на ацетилхолинестеразата. VX има много висока "скорост"„скорост“, за да реагира с целевия ензим и да образува стабилна P-O-C връзка (фосфонилиране). Въпреки това, в сравнение с други силно токсични нервни агенти като сомана или сарин, VX претърпява сравнително бавно "стареене"„стареене“. Стареенето е временно зависима странична реакция (загуба на алкоксилна група), която настъпва върху нервните агенти след фосфонилиране и прави комплекс на нервен агент-ацетилхолинестераза силно резистентен на регенерация от всеки известен антидот. По-бавното стареене от VX предполага, че трябва да е възможно да се развият по-ефективни антидоти и лечения. Реакционните продукти на ацетилхолинестеразата с VX преди и след "стареенето"„стареенето“ на реакцията бяха решени близо до атомна разделителна способност чрез рентгенова кристалография, за да подпомогнат развитието на антидот. Рентгеновите структури разкриват специфичните части на молекулата VX, които взаимодействат с ключови остатъци и под-места на целевия ензим. Структурната кинетика на фосфонилирането, последвана от стареене, също така показва неочаквана конформационна промяна в каталитичната триада, предполагаща "индуцирана"„индуцирана“ памет между молекулата VX и ацетилхолинестеразата.

VX е "особено„особено токсичен нервен агент"агент“. Потенциално фаталната доза е само малко по-висока от дозата, имаща някакъв ефект и ефектите на фаталната доза са толкова бързи, че има малко време за лечение. Средната летална доза (LD50) – експозицията, изисквана за убиване на половината от изследваната популация – както се изчислява за 70 kg човешки мъжки чрез излагане на кожата, се съобщава, че е 10 mg (0.00035 oz), а смъртоносната концентрация (LCt50), измервайки концентрацията на парата на продължителността на изложеното време, се изчислява за VX да бъде 30-50 mg · min / m3.

Откритието настъпва, когато химиците изследват клас от органофосфатни съединения (органофосфатни естери на заместени аминоетантиоли). Подобно на Герхард Шрадер, по-рано изследовател на органофосфатите, Ghosh установи, че те са доста ефективни пестициди. През 1954 г. ICI поставя един от тях на пазара под търговското име Amiton. Впоследствие се изтегля, тъй като е твърде токсичен за безопасна употреба. Токсичността не остана незабелязана, а проби от нея бяха изпратени на изследователското съоръжение на Британските въоръжени сили в Портън Даун за оценка. След като оценката приключи, няколко членове от този клас съединения се превръщат в нова група от нервни агенти, агентите V. Най-известният от тях вероятно е VX, който е назначен на Обединеното кралство Rainbow Code Purple Possum, а руският V-агент (VR) е близък секундар (Amiton е до голяма степен забравен като VG). Този клас съединения също понякога е известен като естери на Tammelin, след Lars-Erik Tammelin от шведския Национален изследователски институт по отбрана. Tammelin също провежда изследвания върху този клас съединения през 1952 г., но не популяризира широко работата си. Името е свиване на думите "отровен„отровен агент Х"Х“.

Оставащият запас на VX в САЩ ще бъде третиран от пилотния цех на Blue Grass Chemical Agent-Destruction Pilot в Кентъки, част от Програмата на изпълнителната власт, Сглобяеми алтернативи на химическите оръжия. Програмата е създадена като алтернатива на процеса на изгаряне, използван успешно от Агенцията за химически материали на армията, която приключи дейностите си за унищожаване на запасите през март 2012 г. Пилотната инсталация на "Синята„Синята трева"трева“ беше измъчвана от повтарящи се разходи по излитане и отклонения в графика от самото начало.

* По време на Ден 5 на драмата "ФОКС"„ФОКС“ 24, измислената разузнавателна агенция на CTU, е била инфилтрирана от терорист с флакон VX нервен газ, който убива почти половината от персонала, което води до усвояването на CTU в националната сигурност.

* В Би Би Си Една шпионска драма "Спаукс"„Спаукс“, епизодът с име "I Spy Apocalypse" (Серия 2, Епизод 5) съдържа EERE (Extreme Emergency Response Exercise). Известно е, че е взривена мръсна бомба в Площада на Парламента и по-късно в района на Морнингейд в Единбург. Бомбата е потвърдена, че е разпръснала VX в количества, които надвишават смъртоносната доза в голяма част от югоизточната част на Англия. По-късно е установено, че аварията е добре изградено и правдоподобно упражнение, предназначено да тества служителите на МИ5 до техните граници.