Разлика между версии на „АС-23“

8 bytes added ,  преди 1 година
м
Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\–\-\s]*?)\" +„\1“)
м (Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|рима|тима|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души))
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\–\-\s]*?)\" +„\1“))
[[Файл:AS-23 notarial act.jpg|мини|Нотариален акт върху игрището на АС-23]]
 
Стадион „АС-23“ (известен и като „''Атлетик Парк"'') се е намирал на мястото на сегашния стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на [[27 януари]] [[1925]] г. в местността „Пустинята“ в [[Борисовата градина]]. Представена е скица на общината, на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и южна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. В началото на 40-те години стадион „АС-23“ е с единствения затревен футболен терен. През 1943 година стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни за около 15000 зрители. Там се играят срещите от Столичното първенство и някои от мачовете на националния тим. През 1944 година стадионът е собственост на [[Чавдар (София)]] под ново име стадион "Чавдар"„Чавдар“. По-късно е прехвърлен в собственост на [[Министерство на отбраната|Министерство на народната отбрана]] (МНО) на Народна Република България под ново име стадион "Народна„Народна Армия"Армия“, т.е. национализиран от комунистическия тоталитарен режим.
 
== Председатели ==