Австро-турска война (1787 – 1791): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Коджа Юсуф паша |
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
||
Ред 42:
Още по време на военните действия в османския тил настъпват сериозни [[кърджалии|кърджалийски размирици]]. След войната на практика в цяла [[Румелия (област)|Румелия]] (балканските владения на [[Високата порта]]) настъпва [[анархия]]. Постепенно във [[Видин]] се укрепва [[Осман Пазвантоглу]], който в съюз с наследника на [[Кримско ханство|Кримското ханство]] прави няколко похода срещу [[Цариград]], като те предварително си поделят властта след евентуално сваляне на [[султан]]а – за кримския владетел султанството, а за видинския [[феодал]] – поста [[Велик везир]].
На практика в самото начало на [[19 век]] Портата се оказва без всякакъв фактически контрол върху европейските си владения. Това я принуждава на няколко пъти нито да отхвърли, нито да приеме предложената ѝ австрийска помощ за справяне с метежниците (включително и за даване на политическо убежище в Австрия на Пазвантоглу), понеже знае, че тя ще ѝ струва сериозни териториални отстъпки. От своя страна Дунавската монархия е обезсърчена да воюва повече срещу разкапващата се Османска империя, защото
През следващия 19 век, вследствие от [[Наполеоновите войни]] и договореностите от [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]], създадената през 1804 г. [[Австрийска империя]] не се ангажира пряко с военни действия на [[Балканите]]. За сметка на това за постигането на своите интереси в Османската империя тя залага на западнославянската [[еманципация]], противопоставяйки я (до създаването на [[Австро-Унгария]] през 1867 г.) на унгарското национално движение, като залага и на балканското съперничество между еманципиращите се млади нации при разпространението и господството на [[национализъм|национализма]] през целия 19 век.
| |||