Агресия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след запетая
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 1:
'''Агресията''' е понятие в [[психология]]та и [[психопатология]]та, с което се означава регистър от [[поведение|поведения]], насочен към нанасяне на вреда на другия или на себе си. [[Джеймс Долард]] дефинира агресията, като "отговор„отговор, имащ за цел увреждане на жив организъм"организъм“. [[Карл Шейвър]] я определя, като "преднамерено„преднамерено действие, насочено към увреждане на друго лице"лице“. Тези действия или отговори могат да бъдат [[Несъзнателно|несъзнателни]] или [[Съзнание|съзнателни]]<ref>Сава Джонев, Социална психология, том II, изд. "Софи„Софи-Р"Р“, София, 1996, стр. 306-307</ref>. Инстинктивният характер на агресивността се подкрепя от [[Зигмунд Фройд]] и [[Конрад Лоренц]]. Вторият обосновава схващанията си от етиологически позиции, тоест на базата на изследване на животни. Неговата "хидравлична„хидравлична теза"теза“ характеризира агресията, като непрекъснато зараждаща се в организма и по този начин неизбежна<ref>Shaver, K. Op. cit., p. 449-450</ref>.
 
В този смисъл се различават две основни форми: ''хетероагресия'' (или ''алоагресия''), когато това поведение е насочено извън себе си, и ''автоагресия'', когато е насочено към самия себе си.<ref>Гайдарова, Р., Автоагресия-хетероагресия, В "Психиатрия„Психиатрия и Психология"Психология“, АРСО, С., 2005</ref>
 
В терминологията на Десетата ревизия на [[Международна класификация на болестите|Международната класификация на болестите]] първото се отбелязва като "нападение"„нападение“, а второто като "себенараняване"„себенараняване“ (себеувреждане).
* '''Автоагресията''' може да бъде истинска или бутафорна. Истинското себеувреждане, от своя страна, се извършва основно по психотични мотиви, т.е.в рамките на психотично разстройство. Когато се касае за шизофренна психоза, самонараняването обикновено е предизвикано от налудности, наречени ''дисморфофобни'', при които болните са безкритично убедени, че определени части от тялото им са деформирани. Също така, самонараняване е възможно и в случаи, когато болните имат интензивни "императивни"„императивни“ слухови [[халюцинация|халюцинации]], които им "заповядват"„заповядват“ да сложат край на живота си.<br />При афективни психози себеувреждащото поведение е свързано с т.нар. психотична, или налудна депресия. При това състояние пациентите споделят преживявания за вина и обреченост (налудност на Ахасфер) или нихилистични налудности. Последните, в своя краен вариант, се представят като [[синдром на Котар]], когато болните са налудно убедени в това, че техните вътрешни органи не функционират. Затова отказват да се хранят и прибягват до опити за [[самоубийство]]. <!-- На латински език опитът за самоубийство се нарича ''Tentamen suicidii.'' -->
 
* '''Хетероагресията''', от психологична гледна точка, може да се разглежда като явление на индивидуалното развитие. В началото на своето развитие, човекът използва предимно ''физическа агресия'', която е близка на архаичните модели в [[еволюция]]та. <ref>Mitkova, A., A theoretical approach to aggression – the cognitive and social maturity, 10th Conference on Philosophy, Psychiatry and Psychology, Sun Sity, 2007, in press</ref> На следващия етап се научава да борави с ''вербалната агресия'', за която цел си служи с "втората„втората сигнална система"система“ и накрая култивира социално агресията си под формата на т.нар. ''индиректна агресия''.<ref>Заимов, К., Афективни параадаптивни реакции на личността, Медицина и Физкултура, С., Второ преработено издание, 1985</ref>
 
== Източници ==