Адидже: Разлика между версии

[[Файл:Reschensee.jpg|thumbмини|leftляво|300px|[[Камбанария]]та в Решензе]]

Река Адидже води началото си на 2680 m н.в., от малък ледник, разположен в Ретийските Алпи, на границата между [[Италия]] и [[Швейцария]]. След 8 km и след като преодолява денивелация от близо 1200 m се влива в северозападната част на изкуствено създаденото езеро Резия (на немски Решер, на 1500 m н.в.). Езерото е известно с църковната кула, която отбелязва мястото на бившето селище Алт Граун, което е напуснато от жителите си и наводнено през 1953 г., когато е завършена стената. След като изтече от езерото, близо до градчето [[Глоренца]] в Адидже отдясно се влива река Рам, водеща началото си от швейцарска територия. След това реката завива на изток и до град [[Мерано]] тече през долината Финшгау, като тази част се нарича Вал д'Адидже (на немски – Ечтал), където отляво в нея се влива река Пасер, идваща от север. При [[Мерано]] Адидже завива на юг и до излизането си от планините тече в дълбока трогова долина, която е един от главните стратегически пътища през [[Алпи]]те, водеща от и за проходите Резия (на немски Решер) и [[Бренер]]. При град [[Болцано]] в нея отляво се влива река Изарко, а в района на град [[Тренто]] – притоците ѝ Ноче (най-голям приток), Авизио и Ферсина. Северно от град [[Верона]] Адидже излиза от планините, завива на югоизток, а след това на изток и тече в широка и плитка долина през Венецианската низина (североизточната част на [[Паданска равнина|Паданската равнина]]). В най-долното си течение на протежение над 80 km Адидже тече успоредно с река [[По]], но без да се съединяват и образуват обща делта. Влива се в югозападната част на [[Венециански залив|Венецианския залив]] на [[Адриатическо море]], на 5 km южно от град [[Киоджа]]<ref name="bse"></ref>.

Водосборният басейн на Адидже обхваща площ от 14 700 km² (120 km² в [[Швейцария]]), като 3/4 от него е разположен в [[Алпи]]те. На юг и запад водосборният басейн на Адидже граничи с водосборните басейни на река [[По]] и нейните леви притоци [[Минчо]], [[Ольо]] и [[Ада (река)|Ада]], на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Ин]] и [[Драва]] (десни притоци на [[Дунав]]), а на изток – с водосборните басейни на реките [[Пиаве]] и Брента, вливащи се в [[Адриатическо море]]<ref name="bse"></ref>.

* '''десни''' – Ром (25 km, 189 km²), Плима (29 km, 162 km²), Валсура (41 km, 301 km²), Ноче (105 km, 3360 km²)<ref name="bse"></ref>.

Адидже има предимно снежно-дъждовно подхранване с ясно изразено пролетно и вторично есенно пълноводие, като много често в миналото реката е причинявала големи наводнения. Сега коритото ѝ в [[Паданска равнина|Паданската равнина]] е навсякъде урегулирано, канализирано, а в много участъци изправено и шлюзовано чрез високи водозащитни диги. Друго важно мероприятие с цел предотвратяването на наводнения е свързването ѝ с езерото [[Гарда]] чрез изкуствени подземни канали. Среден годишен отток в долното течение 266 m³/sec, максимален 3500 – 4000 266 m³/sec<ref name="bse"></ref>.

В горното течение на реката и по някои от нейните малки притоци е изградена каскада от няколко язовира с малки ВЕЦ-ове в основата на преградните им стени. В най-долното си течение Адидже е плавателна за плитко газещиплиткогазещи съдове.